Василий Ян - Чингис хан

Чу се изсумтяване: хаганът беше доволен. Той удари с тежка ръка по рамото Махмуд-Ялвач.

— Хитър мюсюлманин си ти, Махмуд. Добре си казал, че моята войска прилича на струйка дим в мрака на черната нощ. Нека шахът си мисли така! Вечерта елате и тримата при мен на трапезата.

Посланиците излязоха от шатрата.

Хаганът се изправи, висок, прегърбен, в черна дреха от грубо ленено платно, пристегната с широк златен пояс. Като стъпваше тежко с големи тромави стъпки на обутите в бели велурени ботуши крака, той премина през шатрата, открехна завеската и проследи как тримата посланици с бели тюрбани и пъстри халати яхнаха прашните коне и бавно се отдалечиха.

— Наближава времето на „великата заповед“ (поемане на поход). Ще почакам „щастливата луна“.

Чингис хан не обичаше да спи на нара, стоплян от дълги комини, на каквито спяха изнежените китайци, или пък на пухен дюшек, традиционен за мюсюлманските търговци. Хаганът обичаше да чувства под хълбока си твърдата земя и старият китайски слуга му постилаше на килима само сгънати на две дебели плъстени парчета.

Обикновено властелинът заспиваше веднага. Често сънуваше и караше шаманите или мъдрия си съветник, китаеца Йелю Чуцай 86 86 Йелю Чуцай се е славил с доброто си образование, стихове, познаване на китайските закони и на придворните церемонии. На суеверния Чингис хан той е допаднал най-вече като астролог и познавач на бъдещето по звездите. Назначен е от хана за главен съветник по държавни дела в покорените земи. — Б.а. , да обясняват какво предсказват тези сънища, ала невинаги се доверяваше на обясненията им и постъпваше така, както смяташе, че ще бъде най-добре за него. Събуждайки се на разсъмване, завит с топлата самурена шуба, той мислеше за десетките хиляди свои воини и коне, за най-добрия начин, по който населението ще успее да изхрани неговата ненаситна армия, за издръжката на оставените в Монголия негови петстотин жени с техните деца, робини и слуги. Мислеше още за донесенията на многобройните шпиони, които отрано разпращаше из земите, в които готвеше поход; мислеше и за синовете си, ревниви и завистливи един към друг; мислеше за болките в краката и ставите си, мислеше и за смъртта…

Хаганът отвори немигащите си без горни ресници очи и се загледа в една точка. Взираше се в пролуката между платнищата на шатрата — там синееше ъгълче от небето. Звездите вече избледняваха. Понякога се мярваше черната сянка на часовия нукер, който се местеше напред-назад пред входа на палатката.

Една тежка мисъл често се завръщаше при хагана. В навечерието на похода на запад старата му дебела жена Бурте каза, както винаги, мъдри слова.

„Велики хагане — произнесе тя, като склони глава до земята и задиша тежко, — ще тръгнеш с войската през планини и пустини, в неизвестни страни, на страшни битки с други народи. Помисли ли, че вражеска стрела може да прониже твоето могъщо сърце или меч на чужд воин да разцепи стоманения ти шлем? И ако се случи най-ужасното и непоправимо нещо (тя мислеше за смъртта, но не се решаваше да каже думата) и ако вместо теб на земята остане само твоето свещено име, то на кого от нашите четирима сина ще заповядаш да бъде твой наследник и владетел на света? Обяви отрано волята си на всички, за да не пламне после война между синовете ти и да се стигне до братоубийство.“

До този ден никой не се бе осмелил даже да му намекне за старостта, за това, че дните му може вече да са преброени. Всички твърдяха, че той е велик, незаменим, неизменен и че светът не може без него. Единствено старата, вярна Бурте се осмели да заговори за смъртта…

А може наистина да е остарял? Не, още може да покаже на всички тайни завистници, че е способен да яхне неоседлан кон и яздейки да порази див глиган с копие, да отклони ръката на убиец и да го удуши със собствените си ръце. Жестоко ще се разправи с всеки, който се осмели да говори за неговите слабости или старостта му…

Но мъдрата, смела Бурте все пак беше права, когато заговори тогава за наследник. Кой от четиримата си сина да назначи за свой приемник? Неукротимият и своеволен Джочи, най-големият, той желае най-много от всички смъртта на баща си. Той сега е на четирийсет години и навярно жадува да изтръгне поводите на царството от ръцете на баща си и да го прати в шатра за грохнали старци. По тази причина и Чингис хан изпрати Джочи надалече, в най-далечния край на своето царство, и пусна с него тайни съгледвачи, за да донасят за всяка въздишка и помисъл на първородния…