Василий Ян - Чингис хан

Падишахът се върна на хълма и прекара там тревожна нощ. Наоколо кипчакските воини налягаха край привързаните с ласо коне.

В далечината небето трептеше в пурпурни пламъци и отразяваше монголските огньове. Те горяха така цялата нощ. „Монголите се готвят за утринната битка“ — говореха воините. От всички страни на степта се дочуваха стонове и викове за помощ — половината кипчакци паднаха ранени или убити в тази битка.

Джалал ад-Дин убеждаваше шаха:

— Ако отстъпим сега, когато нашествениците не можаха нищо да ни направят, значи да потъпчем славата си. Те сега се укрепват в стана си… Ето защо е нужно сега, тази нощ, да се приближим незабелязано, да нападнем внезапно и да ги довършим.

— Ще продължа битката утре — отсече Мохамед и се загърна в самурената си шуба.

Когато полегатите лъчи на слънцето побягнаха по степта и от хълмовете се протегнаха дълги сенки, войската на Хорезъм шаха, отново строена в три редици, тръгна към монголците.

Но в техния лагер, зад дима от огньове, бе пусто: не се виждаше нито един неприятелски воин. Търкаляха се само труповете на зверски заклани меркити и няколко куци камили.

Отрядът тюркмени, изпратен да догони врага, се върна вечерта.

— Монголите така бързо препускаха на изток, че ние видяхме в далечината само отлитащи облаци прах.

— Добри воини са, никога досега не съм виждал други като тях! — отбеляза Хорезъм шахът и заповяда на воините си да обърнат обратно конете.

— Тези бяха само преден отряд разузнавачи — каза на баща си Джалал ад-Дин. — Ще се върнат с огромна войска ето защо трябва да тръгнем след тях, да ги следим, да разберем какво подготвят, после самите ние незабавно трябва да се подготвим за война…

— Разсъждаваш като неопитен юноша — отвърна Мохамед. — Те никога повече няма да се решат да ме нападнат!…

По горното течение на Черни Иртиш, в подножието на самотна могила, надигнала се сред зелената степ, бе кацнала жълта копринена шатра. Чингис хан я бе отнел от китайския император. Малко зад шатрата имаше две големи монголски юрти, обшити в бяло: в едната живееше последната жена на хана, младата Кулан (дъщеря на убития от монголците хан на меркитите) заедно с малкия си син Кюлкан. В другата съжителстваха седем прислужници — китайски робини.

Пред шатрите върху разчистена площадка горяха огньовете на изградени от камъни жертвеници. Между тях трябваше да преминават всички, които идваха да се поклонят на Великия хаган: „С огън — обясняваха шаманите — се очистват престъпните помисли и се отпъждат носещите нещастие и болести зли диви, които се вият невидими около злонамерения.“

Старият главен шаман, Беки, и четирима млади шамани с островърхи плъстени шапки и бели свободни дрехи, обикаляха около жертвениците, удряха с ръце по големи дайрета и разклащаха хлопки. Сред целия шум, който вдигаха, викаха молитви и подхвърляха в пламъците смолисти клонки и сушени ароматни цветя.

От едната страна на шатрата, привързан за златен кол, стоеше бял жребец на име Сетър. Очите му бяха огнени, а косъмът — сребрист. Той не знаеше какво е седло и никога никой не го бе яхвал. По време на походите на Чингис хан, според шаманите, на този белоснежен кон яздел невидимият могъщ бог на войната Сулдъ, покровител на монголската войската, водещ я към велики победи.

От другата страна бе завързан вечно оседланият широкогръд Нейман, любимият боен кон на Чингис хан, със светъл червеникавокафяв косъм, черни крака и опашка и черна ивица по дължината на гръбнака — потомък на дивите степни коне.

До коня Сетър бе забит дълъг бамбуков прът със свитото бяло знаме на Чингис хан.

Около могилата се беше разположил отряд телохранители „тургауди“, с ризници и железни шлемове; те внимаваха нито едно живо същество да не приближи до шатрата на Великия хаган. Само онези, които притежаваха златни пластинки — пайцзи — с изображение на тигрова глава, можеха да минават покрай стражата от тургауди и да приближат могилата с жълтата копринена шатра. По-натам в степта черни татарски юрти и червеникави копринени тангутски шатри бяха пръснати в широк кръг. Това беше личният курен 79 79 Курен — от монголски — означава кръг от юрти, заобикалящ юртата на военачалника, намираща се в центъра. — Б.а. , охрана на Чингис хан — стан на хиляда отбрани телохранители, яздещи на бели коне. В тази гвардия влизаха само синовете на най-знатните ханове; от тях хаганът избираше най-съобразителните и най-преданите и ги назначаваше за началници на отрядите.