Василий Ян - Чингис хан

— Ние имаме много пълководци, ала командва само един, страшилището на света, мечът на исляма, шахът на Хорезъм Алла ад-Дин Мохамед — отвърнаха му.

Старецът слезе от коня. Сложил ръка на гърдите си, превил се в лек поклон, той се приближи към владетеля, застанал неподвижен на великолепния си кон и заобиколен от безмълвните ханове в пищни дрехи.

— Повелителят на монголската войска, великият нойон 78 78 Нойон — (монг. ноен — господар, княз) — название на предводителите на древните монголски аристократични родове. — Б.пр. Джочи хан, син на Чингис хан, владетелят на източните страни, заповяда на мен, неговия преводач, да приветствам могъщия повелител на западните страни, Алла ад-Дин Мохамед, да продължи Аллах твоето царуване сто и двайсет години! Той ти казва: Селям!

— Селям! — отвърна шахът.

— Хан Джочи пита защо храбрата войска на шаха върви по следите на монголците така бързо цяла нощ?

Старецът чакаше отговор. Но шахът поглаждаше черната си брада, втренчено се взираше със страшен поглед в монголския пратеник и мълчеше.

— Хан Джочи ми заповяда още да кажа, че неговият баща, непобедимият повелител Чингис хан, заповяда на своите пълководци Субетей и Тохучар да накажат бунтовните меркити, избягали от ханската власт. След като ги изтреби, монголската войска ще се върне обратно в родните степи…

Старецът помълча още няколко мига, впил поглед в невъзмутимото сурово лице на шаха, после продължи:

— Чингис хан, повелителят на всички народи, които живеят в плъстени юрти, заповяда на всички ни да се отнасяме приятелски с мюсюлманските войски, ако се случи да ги срещнем. В знак на дружба хан Джочи предлага да предаде на войските на твое шахско величество част от ограбената плячка и част от пленените меркити за роби.

Тогава шахът шибна с камшика дорестия си кон и той затанцува на място, задържан от силната ръка на ездача си. Той произнесе знаменитите думи, записани веднага в „Походна тетрадка за подвизи и битки и изречения на шаха“ от придворния му летописец Мирза-Юсуф:

— Кажи на твоя господар: ако Чингис хан не ти е заповядал да се сражаваш с мен, то на мен Аллах ми заповядва друго — да нападна вашите войски! Аз искам да заслужа милостта на всемогъщия Аллах като ви изтребя, мръсни езичници!…

Преводачът поразен се вцепени, докато обмисляше думите на стоящия пред него предводител, но Мохамед не изчака реакцията му и насочи коня си към бързо заемащата боен ред войска.

Старецът се върна при монголските конници, качи се на коня и цялата група монголци тръгна обратно към своите. Първите няколко крачки яздеха бавно, но после се наведоха над гривите на животните и се понесоха към своя лагер с всички сили.

… Закипя яростна битка.

Едва старецът мюсюлманин достигна до лагера на монголите, когато оттам се отделиха няколко отряда и бавно се отправиха срещу войските на Хорезъм шаха и се спряха на полегатите хълмове.

Мохамед даде заповед на хановете:

— Войската разделете на три части: дясно, ляво и средно крило. Двете крила трябва да обкръжат лагера на монголите, за да не може никой да се изплъзне оттам. Средното, където се намирам аз, ще бъде запасна сила. Ще я поведа натам, където се наложи помощ и решителен удар. Право срещу нас врагът няма да се хвърли. А ако се хвърли, толкова по-добре: ще затъне в соленото мочурище.

Шахът се изкачи на върха на хълма. Степта — мястото на бъдещия бой — се простираше надалече. Военачалникът слезе от коня и се отпусна на килима. Достарханджията разстла бродирана с коприна покривка, нареди подноси с питки, стафиди, сушен пъпеш, наля кумис в чаши и го поднесе на младите бекове, които придружаваха господаря си в похода и се учеха на военно дело.

Бързоходните камили с провизиите коленичиха. Достарханджията се разпореди и започна да носи заедно със слугите златни стомни, блюда и най-изискани храни, за да подкрепи Хорезъм шахът изтощените си от похода сили.

Дясното крило бе под командването на недолюбвания син Джалал ад-Дин. Той препусна на врания жребец чак до върха на една пясъчна дюна, застана там и дълго съзерцаваше равнината на боя, прикрил с малката си ръка тесните си черни очи от слънцето.

— Извикай Кара-Кончар! — заповяда на един джигит.

Широкоплещестият млад тюркмен в червен кафтан се спусна в галоп от хълма и се върна заедно с мършав конник, нахлупил черна овча шапка и наметнат с черен плащ. Кара-Кончар се приближи към Джалал ад-Дин и се наведе към него, докато внимателно се вслушваше в думите му. Ханът обясни плана за бъдещата битка. Ястребовото лице на разбойника не изразяваше никакво вълнение, само в кафявите, кръгли като на сова очи припламваха весели искри.