Василий Ян - Чингис хан

В лагера пристигна пратеник от Гургандж и донесе свитък от Теркен-Хатун, майката на шаха-ти векилът и мирзата последваха господаря си в палатката му. Там той разряза свитъка с кинжала си — вътре лежеше торбичка от алена коприна. Допря я до челото и устните си и после я отвори — тя съдържаше писмо, написано с големи букви на тесен лист хартия 73 73 Тогава Самарканд се е славел с изработваната хартия, която се е изнасяла и в други страни. — Б.а. .

„На най-великия и благословен, защитника на вярата и справедливостта, Алла ад-Дин Мохамед, шах на Хорезъм, да пази Аллах твоето царство! Селям!

Имамите във всички джамии по пет пъти всеки ден възнасят молитви към Всевишния създател, който властва над всички, да продължи твоето царуване и да те дари с победа над враговете! Така да бъде!

На пазара хванаха един дервиш, изпратен от багдадския халиф. Дервишът проповядваше на доверчивите простодушни, че Аллах ще накаже нашия любим шах за това, че вероятно е приел от персите нечестивата им вяра, и за наказание в Хорезъм ще нахлуят езическите народи яджуджи и маджуджи 74 74 Яджуджи и маджуджи — име на неизвестен народ, често срещано в източните приказки. — Б.а. и ще разрушат нашето царство. Началникът на палачите Джихан-Пехливан залови този бъбривец и след мъчения с нажежено желязо му отряза езика и го обеси на пазарния площад.

Като видят тази екзекуция, хиляди хора ще се уплашат. Всичко останало е благополучно. Нека спокойствието и благоденствието в твоето господарство да продължат много години!

ТЕРКЕН-ХАТУН — ПОБЕДИТЕЛКА НА ВСИЧКИ ЖЕНИ В СВЕТА“

Рано сутринта войските потеглиха с ускорен ход и след два прехода стигнаха до река Иргиз.

Степта зеленееше от свежите пролетни стръкове. Жълти и лилави перуники и червени лалета весело се бяха пръснали по пясъците на равнината, обикновено толкова изсушена и безплодна. Слънцето ту сипеше ослепителни лъчи, ту се криеше зад дъждовните облаци.

Река Иргиз все още бе покрита с тънък, чуплив лед. Водата се разливаше върху него, тъмните дупки и размразени места не позволяваха на войската да премине на другия бряг.

Хорезъм шахът заповяда на отрядите да почакат, скрити в долината зад тръстиките, за да не ги забележат меркитите и да избягат далече в степните равнини.

Два дни войската почиваше, без да пали никакъв огън. През втората нощ на небето се появи незнайна светлина. То грееше като посипано с нажежени въглени, не искаше да потъне в мрак и звездите не се показваха. Изглеждаше така, сякаш залезът продължава до утринната зора 75 75 За това явление, подобно на Северно сияние, пишат всички летописци от онова време. — Б.а. . Шейх-ул-ислам 76 76 Шейх-ул-ислам (араб. Старейшина на исляма) — почетна титла на мюсюлмански богослов, мюфтия. — Б.пр. , съпровождащ войската, обясни, че това божествено знамение предсказва сиянието на велика слава, която очаква шаха Мохамед.

Когато реката се освободи от леда, разузнавачите намериха брод и всички отряди преминаха на другия бряг.

Пустинната степ, тук-там осеяна с хълмове, се простираше загадъчна и безмълвна. Водени от едва забележими пътеки, войските се отправиха на изток. Движеха се плътно, готвейки се за предстоящия бой.

В една долина, сгушена сред каменисти височини, се показаха черни юрти. Те вероятно бяха изоставени при внезапно бягство — покъщнина, женски дрехи и стари килими се търкаляха из целия път. На едно място лежеше човек с две черни плитки, жълто лице и тесни очи. Неговата избеляла, дълга до петите синя дреха беше изпонарязана. По-нататък се търкаляше талига с две колела, паднала на една страна.

Разузнавачите се изкачиха на хълма и показваха настрани със знаци. Войската се обърна, за да се разгърне в полукръг.

Конниците преминаха в тръс и задържаха конете — пред тях се разстла сива равнина, обсипана сякаш с тъмни кръпки. Един кон, оседлан, но без ездач, бродеше из нея.

— Бойно поле! — възкликнаха воините. — С помощта на Аллах животът им е завършил завинаги.

— Кой е помогнал да завърши? Кой е измъкнал плячката от ръцете ни? Къде са им стадата, конете, камилите?

Отрядите се понесоха през поле, осеяно с трупове. Отблизо кръпките се оказаха тела, нарязани от мечове, надупчени от стрели и копия. Те лежаха и по единично, и на купчини по десетина. От някои бяха свалени дрехите и обувките.

Конниците се разпръснаха по полето, за да съберат кой каквото може — я изпуснат меч, я кръгъл щит или копие.