Василий Ян - Чингис хан

Кипчакските ханове, дошли заедно с шаха, жестоко се разправиха с населението на размирния град. Под мечовете им погинаха над десет хиляди души, а те искаха да продължат с клането и грабежа. Тогава се намеси жестоката, но предпазлива шахкиня-майка Теркен-Хатун и ги склони да прекратят касапницата.

След това Самарканд стана столица на Хорезъм и шахът пристъпи към построяване на голям дворец.

Кипчакските ханове поискаха от Мохамед да изпрати войски в техните степи, за да разгромят пристигналото от източните пустини татарско племе меркити 70 70 Меркити — номадско племе от тюркски произход, покорено от Чингис хан. — Б.а. , което притискаше становете им. Шахът отлагаше, като се оправдаваше с държавни грижи и строежа на двореца. Тогава майка му, Теркен-Хатун, се обърна към него със същата молба.

Както старата орлица пази своите голишарчета на върха на скалите в недостъпното гнездо, впила зорки очи надалече в степта, така и Теркен-Хатун, най-коварната и най-предпазливата сред жените, опазваше престола от опасните метежи на вечно недоволното население, от измяната и предателствата на коварните ханове и от тайни покушения. В минути на опасност, от своя мрачен, недостъпен дворец в Гургандж тя изпращаше преданите й кипчакски отряди да разкъсат всеки, който се осмели да посегне на величието на нейния син, Хорезъм шаха, непобедимия. Ето защо той не можеше да подмине призива на грижовната си майка?

През ранната есен на следващата година Мохамед пристигна в Гургандж и от там начело на голяма конна войска тръгна на поход. Десетте отряда излизаха от града в продължение на десет дни. Всеки отряд наброяваше шест хиляди конници. Обозните коне бяха натоварен с ечемик, олющено просо, ориз, масло и мехове с кумис 71 71 Кумис — традиционно питие на пътуващите скотовъдци от ферментирало кобилешко мляко. — Б.пр. .

Хорезъм шахът обичаше блясъка на войната, грохота на бойните барабани, дрезгавия вой на бойните тръби, призоваващи за поход.

Пред десетките хиляди конници препускаше широкогръд дорест кон, размахвайки боядисана в алено опашка, украсен с бляскава златна сбруя, на която искряха скъпоценни камъни, а на краката му прозвънваха сребърни звънчета. Кой ли в Хорезъм не познаваше дорестия кон и чернобрадия конник с белоснежен тюрбан, пресечен от елмазени нишки!

Този конник — защитник на исляма, стълб на правоверието, страшилище за езичниците — изпращаше мълниите на своята воля и гняв срещу самия багдадски халиф Насир, потомък на пророка. Този конник — Хорезъм шахът Алла ад-Дин Мохамед, бе прострял пределите на своето царство чак до онези пустини, които не е посещавал и самият Искендер-Руми, непобедимият завоевател на Вселената.

Войската се беше разтегнала на разстояние десет дни път. Всяка колона бе от няколко хиляди коня и спреше ли на място за водопой, изпиваше всичката вода в кладенците и едва след денонощие тя се събираше там отново.

В първия отряд препускаха разузнавачите. Шахът яздеше с втория отряд, където крачеха и бързоходни камили, натоварени с палатки, котли и обилни запаси от царската кухня.

В последния, десети отряд заедно с тюркмените, както винаги тревожни и непокорни, пътуваше изпадналият в немилост син на шаха, Джалал ад-Дин. Тюркмените враждуваха с кипчакците, защото не можеха да им простят надменността и алчността. Вечер наклаждаха огньове в широки кръгове и организираха около тях военни игри и танци; извиваха хора, пееха воински песни и размахваха над главите си блестящи саби.

Пътят минаваше покрай бреговете на Хорезъмийско море. Отрядите се прехвърлиха през река Сейхун 72 72 Сейхун — река Сърдаря през 13-ти век. — Б.а. и поеха към тесния залив Сара-Чаганак. Тук спряха. Шахът очакваше новини от изпратените напред разузнавачи, а през това време сам с ловните си соколи се разходи по бреговете на тюркоазеното море и се върна в лагера с връзки убити патици и жерави.

Разузнавачите съобщиха, че табуните на меркитите са забелязани на север, в низините на река Иргиз, където тя се влива в езерото Челкар. Мохамед изчака да се съберат всички отряди, повика военачалниците им и на съвещание разясни плана за настъпление. Цялата войска щеше да поеме на три части. Самият шах щеше да бъде в средната, която ще нанесе последния, решаващ удар. Лявото крило щеше да се предвожда от кипчакския хан Тургай, а дясното — от Джалал ад-Дин. Хорезъм шахът искаше да провери как ще се прояви в боя непокорният му, самоуверен син.