Василий Ян - Чингис хан

— Ти ме повика и ето, аз съм тук! — разнесе се спокоен глас. От храстите в градината се показа висок, слаб тюркмен с голяма овча шапка. Той се поклони, като постави ръка на гърдите си.

— Радвам се да те видя, хищнико на пустинята, Кара-Кончар. Ела и седни при нас!

Али Джан, десетник от крепостниците на източната граница на Хорезъм, препускаше с петима джигити по широкия път на керваните. Той правеше съвсем малки почивки, само колкото да нахрани конете. Али Джан се страхуваше, че няма да успее да докара до Гургандж своя необикновен пленник. Срещаните пътници се спираха и питаха какъв опасен разбойник са хванали. Конници препускаха до тях, вглеждайки се в лицето на завързания. Но Али Джан удряше с бича всички, които се приближаваха, и любопитните изчезнаха.

Бяха прегазили два канала, преминаха по разклатения мост от върлини и клони и в далечината между тополите вече се мяркаха сините кахлени джамии и минарета на Гургандж. Изведнъж пътя му препречиха шестима конници в малинови кафтани, яхнали врани коне с бели сбруи.

— Спрете, джигити!

— Махнете се от пътя! — извика Али Джан. — В името на пазителя на вярата, не задържайте пристигащите за диван-арз 62 62 Диван-арз — Държавна канцелария. — Б.а. младежи по важни дела.

— Точно вие ни трябвате. Синът на Хорезъм шаха Джалал ад-Дин ви заповядва да се отклоните от пътя и веднага да се явите при него в градината.

— Трябва да продължим без да се бавим никъде, отиваме право в Гургандж при нашия началник Тимур-Мелик…

Но конниците здраво държаха поводите на коня на десетника.

— Самият Тимур-Мелик сега е тук, в градината, седи заедно с бека и двамата слушат песни. Отбивай! На теб говоря! Защо се дърпаш? Пленникът ти няма да умре, а Джалал ад-Дин ще ти подари шуба, ще те нахрани с пилаф и ще ти даде шепа сребърни дирхеми. Ако знаеш само какъв е пилафът на бека! Такъв пилаф никъде другаде няма да опиташ!

Али Джан усети приятния аромат на овча мазнина и извика на джигитите си:

— Спрете! Отбийте насам. Тук ще изпитаме наслада!

Джигитите, заедно със завързания пленник, свиха от пътя, подминаха намръщените часовои край високите порти и влязоха в първия двор. Сред утринния сумрак в шест огнища, разположени в редица, горяха високи пурпурни пламъци. Край тях се движеха жени в малинови дрехи. В червените отблясъци на огъня те сякаш горяха.

Конниците скочиха от конете и ги завързаха към няколко стълба. Пленникът остана на седлото. Неговият кон местеше крака, мяташе глава и се дърпаше към другите коне, на които джигитите хвърлиха по наръч сено. Жените притичаха, наобиколиха пленения, дивяха се на необичайния му вид.

Той бе привързан с въжета към коня. Синята дълга дреха с червени ивици по ръкавите и плоската шапка от кече със закривени нагоре краища говореха за някакво чуждо племе. От слепоочията му като два биволски рога се спускаше до раменете сплетената на две плитки черна коса. Дръпнатите му очи изглеждаха дивашки, неподвижно вторачени в една точка. Сред тълпата шепнеха:

— Та той си е направо мъртвец!

— Не, още диша. Всички езичници са издръжливи.

— Върви след мен! — заповяда слугата. — Домъкни и този изрод.

Али Джан отвърза коня с пленника и внимателно го поведе по пътеката през сенчестата градина, където младите прасковени дървета се редуваха с тъмно зелените листа на високите брястове.

Вадичка с бързоструйна вода се виеше около неголяма беседка. Пред нея в редица стояха дванайсет жребци — шест врани и шест златисто рижи, с блестяща като коприна козина, с разресани гриви и заплетени в тях малинови ленти. Всеки жребец беше завързан с верига към нисък стълб. Двама джигити с медни подноси обикаляха жребците и ги хранеха от ръка с парчета пъпеш.

Али Джан бе така поразен от красотата на конете, от техните огнени очи и лебедови шии, че не можа веднага да види групата хора, седнали под огромен стар бряст. Площадката, покрита с персийски килими, беше отрупана със сребърни блюда и стъклени иракски вази. Върху тях пъстрееха в разноцветни багри захаросани 63 63 По това време захарта е била проява на разкош и голяма ценност. — Б.а. сладкиши, бонбони, пресни и сушени плодове и други сладости. Няколко мъже се бяха разположили в полукръг. Отделно седеше мургав юноша с индийска чалма и черен чекмен: към него всички се обръщаха почтително, като към домакин. До площадката свиреха старателно няколко музиканта: едни с лъкове, други със свирки, а двама изтръгваха глухи трели от дайрета и изпълваха градината с причудливите звуци на упойваща музика.