Василий Ян - Чингис хан

— Пристигнаха трима тюркменци на прекрасни дългокраки жребци. Единият от тях криеше лицето си с шал. Забелязахме, че е млад, строен и очите му са остри като на ястреб.

— Защо не го задържа?

— Наблизо в горичката го чакаше цял отряд, четирийсет отчаяни тюркменски юнаци. Освен това на пазара в чайхана 61 61 Чайхана — чайна, място за почивка, за дълги философски разговори и обсъждане на важни проблеми. — Б.а. на Мердан, където обикновено се отбиват тюркмените, мой човек чул, как неведнъж повтаряли името на Кара-Кончар…

— Кара-Кончар, страшилището за керваните!

— Точно той, господарю. Но можеше ли да допуснем, че наследникът…

— Той вече не е наследник.

— С устата на шаха говори Аллах! Но въпреки това е трудно да допуснем, че даже прост бек ще се унизи дотолкова, че да беседва с разбойник от керванните пътища…

— Какво ли няма да чуеш в днешното тревожно време!

— Не смята ли господарят, че ако Джалал ад-Дин замине надалеко, например на поклонение на гроба на пророка в Свещената Мека, шушуканията му с тюркмените ще се прекратят?

— Аз го назначих за управител на далечната Газна, на границата с Индия. Но и там той ще събере около себе си метежни ханове и ще ги уговори да тръгнат да нападат Китай. А после Хорезъм ще се раздели като разсечена с нож диня. Не, нека Джалал ад-Дин стои тук, под моя покрив, за да мога винаги да го наблюдавам.

— Мъдро решение!

— И все пак, векиле, ти дето само ми размахваш опашка, чуй ме внимателно! Ако още веднъж разбера, че разбойникът Кара-Кончар свободно обикаля из Гургандж, сякаш си е у дома, то твоята глава с угаснали очи ще бъде побита на кол пред двореца на Джалал ад-Дин…

— Да ни опази Аллах от това! — мърмореше векилът, отстъпвайки към вратата.

Влезе стар евнух.

— Съгласно заповедта ти, величайши, хатун Гюл-Джамал дойде в твоите покои и чака заповедите ти.

Шахът се надигна някак неохотно.

— Доведи я тук, в килимената стая…

Властелинът на Хорезъм излезе в коридора, наведе се, за да мине през ниската врата, и започна да се изкачва по вита стълбичка. В малка съседна стаичка той се притисна към резбованата дървена решетка на тясно прозорче и започна да наблюдава какво ще се случи в килимената стая.

Старият голобрад евнух, прегърбен, с широки бедра, увити в кашмирски шал, отвори резбованата врата. В ръката си държеше сребърен свещник с четири свещи. Погледна малката фигурка, увита с пъстър плат, и съчувствено въздъхна.

— Е, да вървим нататък! — изписка тънкият му глас. После отметна тежките завеси и вдигна високо свещника. Гюл-Джамал се промъкна вътре, като се изви така, сякаш очакваше отгоре й да връхлети нещо, остави обувките си до вратата и направи две крачки напред.

Тясната стая, потънала в червени бухарски килими, изглеждаше като кукленска, таванът се губеше високо в тъмнината.

Евнухът излезе. Ключът шумно се превъртя в ключалката. Високо в стената светна полукръгъл прозорец със сложно украсена решетка — там вероятно евнухът остави свещта. На противоположната стена тъмнееше също такова украсено прозорче. Не надничаше ли някой през него?

Гюл-Джамал бе чувала дворцовите клюки за някаква килимена стая. Жените от харема разказваха, че в нея палачът Джихан-Пехливан удушава жените, уличени в изневяра, а Хорезъм шахът наблюдава през украсено прозорче горе в стената. Нима е попаднала именно в тази стая?

Девойката обиколи помещението. На пода имаше няколко неголеми килима, обикновено използвани за молитви. „Навярно в такъв килим завиват обречената жена, когато я изнасят нощем от двореца?“ Тя нахвърли в ъгъла разноцветни копринени възглавници и се отпусна върху тях, но остана нащрек и потрепваше при всеки шум.

Изведнъж килимът, който се спускаше от вратата, се размърда и изпод него се показа глава на страшен звяр. В мъждивия сумрак две кръгли очи блеснаха със зелени искри.

Гюл-Джамал подскочи и се притисна към стената. Животното, чието тяло бе покрито с жълто-черни петна, безшумно пропълзя в стаята и се излегна, положило муцуна върху лапите си. Дългата опашка се извиваше и удряше по пода.

„Барс! — помисли си мургавата девойка. — Обучен за лов, людоед! Но тюркменките не се предават без борба!“ — и като падна на колене, тя повдигна края на постлания килим. Хищникът заръмжа и започна да се приближава пълзешком.

— Вай-уляй! Помогнете! — закрещя Гюл-Джамал, докато вдигаше килима. С един силен скок звярът я повали и тя се сви, скрита под постелката. Пантерата удряше с лапи и се опитваше да раздере дебелата тъкан.