Василий Ян - Чингис хан

— Височайш указ, че предаваш наследството на най-любимия от малките ти синове, шах Кутб ад-Дин Озлаг! Временно, до навършване на пълнолетието му, управник на Хорезъм и опекун на младия наследник ще бъде неговата баба, твоята майка, шахкиня Теркен-Хатун. А за възпитател и Велик везир на Хорезъм се назначава Мохамед бен-Салих, управител на владенията на царицата.

— А ти, мой велики сине, непобедими Хорезъм шах Мохамед, ще можеш да ходиш с войските си по целия свят и да воюваш с когото си поискаш, докато ние управляваме — допълни Теркен-Хатун.

Синът й подписа указа, без да го чете, и й подаде тръстиковото перо. Тя взе калема и с големи букви старателно изписа:

„ТЕРКЕН-ХАТУН,

ПОБЕДИТЕЛКА НА ВСЕЛЕНАТА,

ЦАРИЦА НА ВСИЧКИ ЖЕНИ ПО СВЕТА“.

Шахът се огледа, търсеше най-големия си син, Джалал ад-Дин, чийто поглед се страхуваше да срещне. Но младият хан го нямаше в залата-ти векилът прошепна на ухото на Мохамед:

— Хан Джалал ад-Дин, виждайки толкова много кипчакски воини, каза: „Аз да не съм овен, че да отивам в кипчакска кланица“, свърна встрани и отлетя като вятър.

На раменете на векила лежеше трудната грижа за „доброто разположение на духа“ на тристате жени на шаха. В неговите задължения влизаше също да следи за поведението им и в случай на тревожни признаци на лекомислие, да докладва на самия владетел. Сега беше получил заповед да изясни каква е причината за въздишките и сълзите на девойката, доведена от тюркменските степи. Ето защо векилът повика гадателката Илан-Торч (Змийска люспа), опитна в разплитането и разгадаването на женските мисли. Тя бе и врачка, и знахарка, и разказвачка на весели и страшни приказки.

След като изслуша неясната реч на съветника, Змийска люспа разбра, че го тревожат три неща: дали в степта няма някой буен джигит, по когото да въздиша младата Гюл-Джамал, дали тя води тайни разговори със свободолюбивите тюркмени и дали е имала у себе си кинжал в нощта, която е прекарала при шаха.

— Разбрах всичко — каза врачката и подложи длани, в които се изсипаха няколко монети.

— Ах, не виждам нито една златна? — повдигна вежди жената.

— Донеси важни новини, ще получиш и златна…

Старата мършава и мургава гадателка, с големи сребърни обеци на ушите, мина през портичката в двора на новата перла на харема и се спря. Присвила черните си очи, тя огледа наоколо в двора, ограден с високи стени. Както и при другите шахкини, от едната страна се издигаше дълга постройка без прозорци, с тераса, на която се излизаше от пет многокрили врати. По средата на двора течеше ручейче, което се вливаше в кръгъл басейн. Отстрани цъфтяха две лехи с пищни рози. В дъното, до стените, под високата клонеста топола, самотно се белееше изящна тюркменска юрта, обшита с цветни шнурове.

Илан-Торч оправи раираната си наметка и се запъти към басейна. Средна на ръст, силно смугла девойка с продълговати черни очи седеше на каменното стъпало. Тя вземаше от светлосиня кашгарска чашка зрънца варен ориз и ги хвърляше на дребните сребърни каракуди. Знахарката падна на каменните плочи, целуна края на малиновочервената риза на девойката и поде с нисък, напевен глас:

— Селям на тебе, ненагледна „Усмивка на цвете“! Дай да целуна ръцете ти, да се докосна до сянката ти!

Врачката се настани до девойката. Думите на нежност, възхищение и ласкателство се лееха като непрекъснат поток, а тя си мислеше: „И за какво се е влюбил в нея падишахът? Тя е мургава, мъничка като кайсия, не притежава пищността на другите красавици в харема! Наистина чудатостта на нашите владетели е безкрайна!“

— Какво се говори сега в степта? — прекъсна я Гюл-Джамал.

— Неотдавна един хан ми изпрати камила, за да го излекувам от мъката по любимата девойка. Там всички те споменават, наричат те истинска щастливка. „Хорезъм шахът, казват, повече от всичките си жени обича нашата тюркменска красавица, надянал е на всичките й пръсти пръстени с камъни, които пръскат небесносини искри, опънал е бяла юрта с персийски килими и всеки ден й изпраща от своята кухня печени фазани и патици, пълнени с шамфъстък…“

— Напразно ме наричат жена на падишаха, аз съм триста и първата му жена! По-добре да съм жена на прост джигит. В степта ми завиждат, а аз тъгувам по вятъра, който носи из Каракум мириса на пелин и калуна 58 58 Калуна (Calluna vulgaris) — вечно зелен храст. — Б.пр. . Тук ме боли глава от постоянния пушек от шахската кухня. За какво ми е бяла юрта, като не виждам нищо друго, освен тази сива стена, стражевата кула с часовите и старата топола? Веднъж исках да се изкача на върха на дървото, за да погледам степта в далечината, но евнусите ме смъкнаха. После срязаха дори въжетата на люлката. Кажи, нима това е щастие?