Василий Ян - Чингис хан

— О, ако имах и една стотна част от това, което имаш ти, бих била щастлива. Но на мен никой не дава патица с шамфъстък!

— Момичета, — извика Гюл-Джамал, — пригответе трапеза. А ти, жено, поврачувай ми.

Две робини дотичаха до бялата юрта. Стара тюркменка, на главата с червена лента, обшита със сребърни монети, се приближи и се отпусна на земята. Втренченият й поглед започна да следи гостенката.

Змийска люспа разстла на каменната плоча тъмножълта кърпа и изсипа от червена торбичка шепа бели и черни бобови зърна. С тънка костна пръчица тя нарисува кръгове по разсипания боб и говореше непонятни думи на езика на номадското племе люти. По едно време ококори очи и започна да обяснява с хриптящ шепот:

— Ето какво казва бобът, както са ме учили старите хора. Има в степта един джигит, който, макар и млад, е голям батир 59 59 Батир — юнак, герой. — Б.пр. . И тигър да срещне, не ще се уплаши, а стрела ще пусне по него. Десет разбойници ако срещне — пръв ще се хвърли срещу им и всичките ще ги изколи. Този джигит по тебе тъгува, не спи нощем, все слуша любовните песни на певеца-бахши и гледа небето… „Нейните очи, казва, са като тези звезди“. Виждам, че въздишаш. Вярно ли говоря?

Гюл-Джамал трепна, зазвъняха златните и сребърните монети, нашити на ризата й. Тя искаше да откъсне една, но монетата не се поддаде.

— Ене-Джан, донеси ножица!

Илан-Торч хитро прошепна:

— А къде е малкият ти нож с бяла дръжка? Като всяко степно момиче ти винаги го носеше в пояса си.

Сянка на тревога премина по лицето на Гюл-Джамал. Старата тюркменка до нея тежко се надигна и изнесе от юртата големите ножици за подрязване на нишките при тъкането на килими. Гюл-Джамал отряза от ризата си тънка златна пара и я стисна в мургавата си ръка.

— Приказката за тъгуващия джигит сега я съчини. Защо не кажеш как се казва?

— Бобът не ми казва това. Единствено твоето сърце ще ти подскаже името на безумно влюбения.

— Кипчакците ме доведоха тук, в харема на падишаха, насила. В степта много джигити се състезаваха за мен. Но нима старците питат нас, девойките, към кого ни тегли сърцето?

— Тази пъстра сврака всичко обърка — сърдито я прекъсна старата тюркменка. — В сърцето на жената на падишаха може да лежи само едно име — името на нашия властелин, Мохамед, шаха на Хорезъм, прекрасен като Рустем 60 60 Рустем — герой от иранския народен епос. — Б.а. и храбър като Искендер. И всяка жена в двореца живее само за него и само за него мисли. Не слушай тази лукава жена, Гюл-Джамал!

През портичката влезе тлъст евнух с огромна бяла чалма и повика гадателката. Тя притича към всесилния страж на харема и започна да си шепне с него. Щом се върна, падна на плочника и като докосна с пръсти края на дрехата на девойката, каза:

— Прости на мен, недостойната. Сега майката на новия наследник, принц Озлаг шах, ме вика при себе си за гадания. Нямам време спокойно да си поседя… — още веднъж целуна получената златна монета и последва евнуха докато се скри зад портата.

Хорезъм шахът се занимаваше с държавни дела в едни от най-отдалечените си покои. „И стените имат уши“, но не можеше да имат такива в тази стая без прозорци, облицована с килими, приличаща на кладенец, в който единствено горе, в отвора на тавана, нощем просветваше звезда. Тук шахът не се страхуваше да беседва на четири очи с главния палач или да изслушва векила относно новите лудории на многобройните си скучаещи жени. Тук той даваше шепнешком заповеди: тайно да удушат невнимателен хан, произнесъл по време на гуляй дръзки думи за своя повелител, или да се изпратят конници със закрити лица в имението на стиснат стар бек, който отдавна не е носил златни монети на владетеля. Неведнъж след тайна беседа с шаха в килимената стая на разсъмване от високата кула падаше с отчаян вик някой непознат и се разбиваше в камъните. Неведнъж при мъждивата светлина на полумесеца палачите хвърляха в тъмните води на буйната Джейхун гърчещи се в чували хора, неугодни на шаха. След това по широкия простор на реката се носеше песен:

А гребците подхващаха припев:

Тази вечер Мохамед седеше мрачен, неразговорчив, докато дворцовият векил му докладваше какви хора са посетили през деня сина му, хан Джалал ад-Дин: