Василий Ян - Чингис хан

Вдигайки длани, Мохамед произнесе молитва и прокара пръстите по краищата на брадата си. Всички седнали наоколо шепнешком повториха молитвата.

Теркен-Хатун заговори с ласкав, нежен гласец, като поклащаше глава, при което брокатената купчина се размърдваше, а перата на тюрбана потреперваха.

— Извиках те, мой величайши, мой възлюбени сине, за да обсъдим заедно важни дела, които се отнасят до щастието и благополучието на нашия прославен род от шахове на Хорезъм и до съдбата на преданите ти кипчакски ханове. Трябва да пазим трона си, властта и приятелите си!

В стаята бе тихо. Само през процепите на решетъчните прозорци отвън долитаха отделни тътнежи от виковете: „Да живее Хорезъм шахът!“

— Слушам те, премъдра майко!

— До скромния ми дом долетяха слухове, че готвиш нови походи в далечни страни. Отново ще се понесеш по равнините на битките с великолепния си кон. Но кой може предварително да прочете предначертаното от всевишния, вписано в неговата „Книга на съдбата“? Ако загинеш като мъченик за правата вяра на бойното поле и се възнесеш като мълния право в райските градини, то тук без твоята могъща ръка може да настъпи безпорядък, да ни опази Аллах! А тъй като нашият горд внук Джалал ад-Дин предпочита да си шушука с тюркмените, в заговор да изколи всички нас, кипчакците, то трябва да помислиш не е ли по-удачно вместо Джалал ад-Дин да посочиш по-отрано друг да управлява страната на Хорезъм?

— Мъдри думи! Скъпоценни като елмаз! — възкликнаха кипчакските ханове.

— Ето защо — продължи царицата — след като се посъветвах с тези най-знатни ханове на родния ни кипчакски народ, аз реших, скъпи мой сине, да ти предам единодушната молба на всички кипчакци да определиш за наследник на престола твоя по-малък син Кутб ад-Дин Озлаг, дете на любимата ти жена, кипчакската ханша, а Джалал ад-Дин отпрати да управлява в най-отдалечените земи — той е постоянна заплаха за теб и за всички нас!

Всички притихнаха в очакване на думите на шах Мохамед. Той замълча, докато замислено усукваше на показалеца си края на копринено меката си брада.

— Ако откажеш, то всички кипчакци незабавно ще заминат за своите степи от Хорезъм и аз, като последна беднячка, ще се впусна в скитания заедно с тях.

Но като видя, че Мохамед все още се колебае, Теркен-Хатун обърна глава назад, където зад гърба й стоеше младият управител на нейните владения, Мохамед бен-Салих, бивш гулям — старши слуга, издигнат в сан от нея заради красотата му. Той разбра жеста на малката ръчичка, излезе от стаята и се върна почти веднага, хванал за ръка седемгодишно момченце в брокатено халатче.

— Ето го вашият нов наследник на престола — извика с властен, рязък глас Теркен-Хатун. — Обявявам на кипчакските ханове, бекове, воини и на обикновения народ, че Хорезъм шахът е съгласен да вижда у него опората на трона си.

Всички ханове скочиха, взеха момчето на ръце и няколко пъти го повдигнаха нагоре:

— Да живее, да пребъде нашият еднокръвен кипчакски султан!

Мохамед се изправи, взе на ръце сина си и го сложи да седне до баба му.

— Слушайте, бекове — каза след това. — Както виждате, изпълних желанието ви. Сега вие ще изпълните моята воля. Старият ми враг, багдадският халиф Насир, пак започна да заговорничи срещу мен и да подстрекава подвластните ми народи към въстания. Няма да има спокойствие в Хорезъм, докато злодеят Насир не бъде свален от власт. Тогава халиф ще стане назначен от нас и предан ни свещенослужител. Аз няма да се спра, докато не разгромя войската на халифа и не забия острието на копието си в свещената земя на Багдад.

Най-възрастният от кипчакците, недовиждащо сухо старче с тънка сива брадичка, каза:

— Ние всичките, като един, ще отправим конете си натам, накъдето ни посочи твоята могъща ръка. Но трябва първо да успокоим становете си, да помогнем на изплашените си сродници. От кипчакската степ пристигнаха пратеници и казват, че от изток в земите ни са нахлули незнайни хора, диви езичници, които не са чували за святата вяра на исляма. Появили са се със стада, камили и талиги. Заели са нашите пасища, прогонват хората от селищата. Трябва да побързаме натам, да спрем тези езичници, да отнемем стадата им, а жените и децата им да раздадем в робство на воините ни.

— Води войската в нашите степи! — викаха хановете.

Писарят мирза с калем в ръка приближи към шаха и коленичи пред него, протягайки му изписан лист хартия.

— Какво е това? — попита Мохамед.