Като получи вино, лечителят го смеси с разноцветни прахчета и ту сам отпиваше от билковото лекарство, ту поеше болния, който се свести и наистина започна да говори.
С трескаво, разгорещено лице плененият отначало пееше и крещеше непонятни думи, после започна да говори плавно, с отмерена реч, като че ли рецитираха стихове. Али Джан внимателно слушаше и превеждаше.
— Прекрасна, радостна е моята родина и няма по-хубава от нея — говореше пленникът, устремил горящите си очи в далечината. — Трийсет и три пясъчни равнини са се разпростряли от край до край между розови хребети. И най-добрият в препускането кон няма да може да ги обиколи. Във високата тучна трева бродят диви зверове, препускат антилопи, пеят звънкогласи птици. В тюркоазеното небе прелитат бели лебеди и гъски… За всички има място в степите на моята родина, няма място само за моя беден стан. Силни племена с алчни ханове заграбиха от нас зелените пасбища и сега там бродят чужди табуни с охранени коне и стада бикове и овце… А за моя беден, слаб стан останаха само каменистите пустини и скалистите клисури. Там стадата залиняха, оредяха, конете измършавяха и се олюляваха от слабост. За всичко са виновни надменните ханове и техният главатар, Чингис хан, червенобрад, непобедим, повел монголците към други страни за грабежи…
— Какъв Чингис хан споменава той? — попита Джалал ад-Дин.
Али Джан преведе въпроса. Плененият възкликна:
— Кой не познава Темучин Чингис хан! Аз избягах от него. Той не прощава на тези, които се осмеляват да стоят пред него, без да превиват робски гръб! Той отмъщава на непокорните, преследва всички, които някога са се борили срещу него, и изколва целия род, до последния младенец.
— Кой си ти? Защо така смело говориш против Чингис хан?
— Аз съм свободният мерген 66 66 Мерген — ловец. — Б.а.
Гур хан-багатур 67 67 Багатур — прабългарска благородническа титла. — Б.пр.
. Сам съм си хан, сам съм си нукер 68 68 Нукер — воин от личната дружина на хана. — Б.а.
-дружинник, аз напуснах войската на Чингис хан, защото този киселолик старец заповяда да пречупят гръбнака на баща ми и брат ми, защото прибира най-красивите момичета и ги прави свои робини, защото не търпи по цялата земя никаква друга воля, освен неговата собствена, хаганска воля. Аз ще стигна до края на света, където живеят само зверове и такива свободни ловци като мен, и ще живея там, където няма да се доберат нукерите на злобния Чингис хан.
— Къде е сега Чингис хан? Какво подготвя? — попита синът на шаха.
— Сега царството на Чингис хан прилича на езеро, препълнено с вода, която бентът едва удържа. Чингис хан стои готов, всичките му воини са наострили мечове и само чакат заповед, за да се нахвърлят върху западните страни. Бързо ще достигнат дотук и ще разграбят нашите земи.
— Ще оставим този младеж да живее тук, с нас — каза Тимур-Мелик. — Ще се ожени за тюркменка, ще построи своята юрта в стана на безстрашния Кара-Кончар и ще бъде свободен мерген-ловец, който може да броди из Каракум.
— Но кой е този Чингис хан? — попита Джалал ад-Дин. — Тази думи ме притесняват. Трябва да разузнаем всичко за него.
— Прости ми, светлейши хане — изправи се Тимур-Мелик. — Аз трябва да отида в диван-арз заедно с този пленник. Ще го разпитам за всичко, за този наглец, Чингис хан.
— Прости и на мен, светлейши стопанино, — обади се и Али Джан. — Моите джигити се наситиха, и конете получиха обилна храна. Сега душата ни се радва, изпитала блаженство. Разреши и на нас да потеглим нататък и да отведем този окаян езичник в Гургандж, в крепостта.
— Хош, добре! — отвърна Джалал ад-Дин. — Гулем, дай на джигита нова овча шуба.
Али Джан се поклони ниско и каза:
— На птицата — полет, на гостите — селям, на стопанина — почит, а на джигита — път!
Част трета
Битката при река Ергиз
Глава първа
Поход в кипчакската степ
Възкликнал Афросиаб: „На поход тръгвам! Оцветете опашката на коня ми с къна!“
Из древна персийска песен
Хорезъм шахът Мохамед измина много бързо разстоянието от Гургандж до Самарканд и пристигна в града обладан от ярост. Беше решил безмилостно да отмъсти на зет си Осман и на гражданите, които се бяха осмелили да вдигнат меч срещу своя шах.
Когато обсади града, той обяви, че за неподчинението ще изколи всички, до последното бебе, и ще изтреби даже чужденците. Дълго се биха самаркандците, издигаха барикади из тесните улици, но накрая хан Осман се яви пред тъста си с молба за помилване на града. Изправи се пред Мохамед протегнал меч и парче бял саван, с което изразяваше пълно покорство и готовност да бъде екзекутиран с този меч. Хорезъм шахът се умилостиви при вида на зет си, проснал се в краката му, и реши да му прости. Когато градът се предаде, ханша Султан, която смело се защищаваше в крепостта, обсадена от метежниците, най-накрая се върна при баща си. Тя не искаше да прости на съпруга си и поиска смъртта му. През нощта Осман бе екзекутиран. Избиха и всичките му роднини, заедно с децата, така че се прекъсна древният род на Караханидите 69 69 Караханиди — тюркска династия от 10-ти век. Епохата на нейното владичество е била време на културен регрес и ханско потисничество, в резултат на което често е имало народни вълнения. — Б.а.
, управниците на Самарканд.
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу