Василий Ян - Чингис хан

— Гелюбсен, гелюбсен 64 64 Гелюбсен — Ела, приближи. — Б.а. ! — извика смуглият младеж и скочи стремително. След него станаха и всички останали. Когато домакинът приближи към неподвижния пленник, Али Джан разбра, че срещу него стои синът на шаха, Джалал ад-Дин.

— Ти ли го хвана? Къде го намери?

— Срещнах го в степта до Отрар. Ама е здрав и жилав, едва го овързах!

— Кой е той? От кое племе? Какво казва?

— Не иска да отговаря. Мълчи.

— Като че ли животът изтича от лицето му. Умира ли?

— Не знам, светлейши хане. Аз препусках с все сили, за да го докарам жив пред очите на Хорезъм шаха.

— Уморил си го от язденето. Трябва да го накараме да говори.

Джалал ад-Дин плесна с длани, появи се слуга.

— Извикай лекаря Забан; нека дойде с всичките си шишенца и лекарства. Кажи му — човек умира.

— Веднага, хане мой!

Пленникът започна да се съживява. Очите му се разшириха, от разтворената му уста се изтръгваха глухи звуци и той завика, опитвайки да се измъкне от въжетата.

— Какво вика? — попита младият владетел.

Али Джан обясни:

— Видя конете ти и се възхищава: „Хубави коне! Красиви коне! Но няма да останат тук. Всички ще се озоват в табуна на Чингис хан непобедимия. Той единствен ще язди твоите коне!“

— Как разбираш думите на този езичник?

— Ходех преди с керваните в Китай, сред татарските 65 65 Първоначално пътуващите племена в Монголия са се наричали татари. Когато се възцарява Чингис хан, произхождащ от малкото племе „мон-гол“, е заповядал всички подвластни племена да се наричат монголи. — Б.а. станове, там се научих да говоря на техния език.

— А кой е този Чингис хан непобедимият? Защо е непобедим? Как смее този езичник да говори така дръзко? — сърдеше се Тимур-Мелик. — Единствено Хорезъм шах Мохамед е непобедим повелител на всички народи. Ще съсека този пленник, ако ще говори така.

— Нека да си говори каквото иска — прекъсна го Джалал ад-Дин, — а ние ще разберем всичко, каквото знае за този непобедим татарски вожд.

Иззад храстите в градината се дочу тънък клас. Някой бързо се приближаваше и викаше в скоропоговорка:

— Да даде Аллах на всички мюсюлмани такива доблести, каквито има у сина на повелителя на правоверните, най-светлия и най-храбрия Джалал ад-Дин, притежател на светлия меч и най-прекрасните в света коне! И да се стовари неговият меч с оглушителен гръм на главите на всички врагове на исляма!

Дребен човек с дълга брада и огромна чалма бързо вървеше по пътечката. В ръце държеше кожена чанта и голяма глинена бутилка. Разни медни прибори, ножички и стъкълца, провесени на пояса му, звънтяха при всяко негово движение. Приближавайки се до господаря си, той се поклони до земята.

— Твоя милост ме изтръгна от глъбините на нещастието. Твоята обилна щедрост ме доведе до твоите врати. Сега ми казаха, че трябва да спася един умиращ…

Потокът на красноречието на лекаря беше прекъснат с един жест от ръката на Джалал ад-Дин.

— Доктор Забан! Нека гласът ти си отдъхне, а ти прегледай този болен човек и излей върху него цялата премъдрост на твоите знания и всички лекарства от твоите стъкленици. Постарай се да оживее.

— Аз съм твой слуга, твой роб, каквото чуя от моя хан, това ще изпълня!

И дребният лекар започна да се разпорежда. Слугите развързаха пленения и го свалиха от коня. Той едва стоеше, прегънал крака, застинал в положението, в което беше на седлото. Слугите се докосваха гнусливо до чуждоземеца, шепнеха молитви и по указанията на лекаря свалиха дрехите му и го положиха на разстлана плъстена постелка. Той лежеше покорно, в безсъзнание, избелил очи.

Лекарят започна да реди заклинания и да полива гърдите на болния с прозрачно масло, да остъргва с костна лъжичка червеите, покрили като оризови зърна засъхналите рани.

— Вече се завъдили червеи… Но в Свещената книга пише: „Колкото болести е създал Аллах, толкова премъдрият е създал и лекарства, за да лекуват тези болести.“

Когато от раните потече кръв, лекарят сложи върху тях намаслен памук и заповяда да увият цялото тяло в плат.

— О, светлейши хане! О, мой повелителю! — обърна се накрая към Джалал ад-Дин. — Аз съм арабски лекар — „кадах“, специалист съм по очни болести и махане на перде, изучил съм книгите на ромея Хипократ, намествам изкълчено, прогонвам смъртта. Аз съм твой роб и слуга и завися от твоята милост. Заповядай да дадат кана старо вино, за да приготвя лекарство. След моето лечение болният ще проговори и ще приказва ден или два, а после ще умре или ще оздравее, според това каква е волята на Аллах…