Василий Ян - Чингис хан

Чингис хан отблъсна ковача, който се бе уловил за тромавия му крак, и бавно започна да се изкачва по каменистата пътека. След малко спря.

— Ще беседвам с небето за успешен поход. Да се постави около планината стража, за да не ми попречи някой на беседата! — а после се насочи към върха на планината.

Вечерта хаганът се върна в своята шатра и извика старши военачалниците. Тук бяха и покритите със славата на победата другари от младите години на хана, сгърбени, побелели, изсъхнали, с увиснали бузи, а също и младите, привлечени от проницателния хаган бойци, изгарящи от жажда за подвизи. Всеки водеше под знамената си десет хиляди конници, напълно готови за поход.

Всички седяха в тесен полукръг на килимите. Единствен Чингис хан бе седнал по-високо от другите, на златен трон. Облегалката, изкусно изработена от ръката на китайски майстор, беше във вид на сплетени „щастливи дракони“, играещи с „бисерна мида“, които приличаха на морска медуза с дълги лапички, а страничните облегалки представляваха два разярени тигъра. Това гравирано със злато кресло хаганът плячкоса от двореца на китайския император и сега го носеше със себе си в походите.

Отдясно на трона стояха двамата братя на Чингис хан и двамата му по-малки сина: Угедей и Толуй, отляво седеше последната му жена, младата Кулан-хатун, цялата обсипана със скъпоценни нанизи и златни гривни, покрили ръцете й от китките до раменете. Слуги — китайци безшумно минаваха зад седящите и разнасяха златни блюда с храна и златни чашки с кумис и червено вино от хмел.

До лявата ръка на владетеля, редом с младата му жена, седяха двама посланици: единият — Ашаганбу, пристигнал от могъщия тангутски 96 96 Тангутско царство — една от областите на северозападен Китай. — Б.а. цар Бурхан, другият — китайският пълководец Мен Хун 97 97 Записките на Мен Хун за монголите са запазени до наши дни. — Б.а. , изпратен от императора от династия Сун в Южен Китай, който ненавиждаше императора на Северен Китай — от династията Дзин и затова търсеше дружбата и съюза с монголите.

На това пиршество Чингис хан порази гостите с разкошни златни съдове, с обилни и разнообразни храни и напитки: на големи златни блюда се поднасяше печено месо от млада кобилка, див елен и степен жерав, редувани с необикновени сладости, приготвени от китайски готвач. Кумис, айран, червено персийско вино и китайска водка от динени семки, редки южни плодове, донесени от пратеници, препускали много дни и сменяли кон след кон по пътя — всичко това изглеждаше крайно необичайно в тази пустинна долина, прекосявана само от табуните диви коне и тигрите, които ги следваха.

Иззад копринените завеси на шатрата се носеха песните на китайските певици и звуците на флейта и тръстикови свирки. Няколко причудливо облечени танцьорки изпълняваха танци, като изобразяваха как в степта безгрижно пасе кошута, към нея се прокрадва рис, хвърля се отгоре й, но сам загива от стрела на спотаен ловец.

Чингис хан, доволен от успешния пир, седеше на трона с кръстосани крака и мляскаше шумно, докато взимаше парчета печено месо от специално блюдо, поднесено му от коленичил китайски слуга. Най-хубавите късове хаганът пъхаше в устата на тези от гостите, на които искаше да покаже милостта си.

По време на гощавката владетелят гледаше накриво с ревност в погледа тангутския посланик: чужденецът седеше до жена му, Кулан-хатун, и я разсмиваше с разкази за това, как той, който никога не губел пътя си в степта, попаднал за пръв път в Китай и се заблудил сред заплетените тесни улички на столицата. Кулан безгрижно се смееше.

Чингис хан, загризал една овча плешка, се обърна към посланика:

— Твоят владетел, цар Бурхан, обеща да бъде моята дясна ръка в предстоящия поход. Народът на мюсюлманите уби пратениците ми и аз ще поема натам, за да накажа шаха на Хорезъм. Време е цар Бурхан да се яви тук със своите конници и да заеме мястото си като дясно крило в моята войска.

Тангутът, зает да разговаря с красавицата Кулан-хатун, небрежно отвърна:

— Ако не ти стигат войски за похода, тогава не бъди хаган.

Чингис хан хвърли на страна овчата плешка, изтри мазни пръсти в белите велурени ботуши и обърса мустаци в полите на самурената шуба. Всички притихнаха. Задъхвайки се, той захриптя: