Василий Ян - Чингис хан

И в безмълвието сред притихналите гости изведнъж се разнесе бойният вик на монголите, когато се хвърлят в атака:

— Кху-кху-кху!

Като чуха гласа на стопанина си, завързаните пред шатрата любими жребци на Чингис хан зацвилиха гръмогласно. След няколко мига от всички краища на лагера се заобаждаха монголски коне.

Йелю Чуцай пое пергамента внимателно с две ръце, а властелинът заповяда рязко и отривисто:

— Писмото да се изпрати! На мюсюлманската граница! Незабавно! На пратеника да се даде охрана! Триста конници!… — После се обърна към сътрапезниците си и отново заговори ласкаво, с мъркащ глас: — А ние ще продължим пира си и спокойно ще беседваме. Скоро душата ни ще се радва в мюсюлманските градове. Там ще се повеселим! Вече виждам как мъглата, вдигаща се от изпотените коне, покрива изораните поля, как бягат изплашени хора и надават зверски викове отвлечените от арканите жени; там реките ще потекат червени, като това вино, и опушеното небе ще се нажежи от пушека на горящите селища…

Той примижа и с насочен нагоре пръст се заслуша как по целия лагер продължават да се обаждат жребците.

Гостите заговориха тихо: „Май походът вече наближава…“. И, както подобава на големите военачалници, те вдигаха златни чаши, пожелавайки си един на друг успех, и обсъдиха предстоящите велики дни.

Щом получи застрашителното писмо от шест думи, Хорезъм шахът Мохамед заповяда спешно да се огради новата му столица Самарканд със здрава стена, въпреки огромните размери — дължината й трябваше да бъде 12 фарсаха 99 99 Фарсах — мярка за дължина в древния Изток, 1 фарсах е около 7 км. — Б.а. .

Шахът изпрати събирачи на данъци във всички части на държавата да съберат налога за три години напред, макар данъците за текущата година да бяха събрани особено трудно. Заповяда също да се създадат отряди от стрелци с лък. Те трябваше да се явят на сборните места на кон, със свое собствено въоръжение и със запас от храна за няколко дни.

Накрая владетелят заповяда незабавно да се изгорят всички селища, разположени по десния бряг на река Сейхун (Сърдаря) до източната граница с каракитаите, в чиято държава се бяха появили монголите. Жителите на изгорените села бяха изгонени от опустошената ивица, за да не могат монголите, като минат оттам, да намерят ни покрив над главата, нито някаква храна. Но озлобеното население избяга при каракитаите, където мъжете постъпиха в отрядите на нашественика.

Докато войската от всички краища на държавата се стичаше в Хорезъм, шахът стоеше в Самарканд. Обкръжен от раболепна свита, той ходеше в джамиите, където слушаше красноречивите проповеди на Шейх-ул-ислам. Усърдно се молеше пред очите на многобройните правоверни, застанали в стройни редици на площада пред храма. Заедно с тях той падаше на колене и силно повтаряше молитвите след имама.

В началото на годината на дракона (1220) Мохамед свика извънреден съвет, съставен от главните военачалници, знатни бекове, висши сановници и белобради имами.

Всички очакваха мъдрите и смели решения на „новия Искендер“, „Мохамед-воина“, както бяха започнали да го наричат след разгрома на разбунтувалия се Самарканд и похода в Кипчакската степ, да вдъхнат бодрост и надежда. Насядали в тесен кръг по килимите, всички очакваха шаха, говореха за неговия военен опит, за това, че той, разбира се, ще съумее бързо и победоносно да изведе страната от беда.

Тимур-Мелик разказваше:

— Днес падишахът обиколи укрепленията на Самарканд и огледа как върви работата. Дълго наблюдаваше как хиляди селяни и роби, докарани откъде ли не, копаеха ров. Земята е замръзнала и не се поддава лесно на ударите на лопатите. Шахът се разсърди и извика: „Ако работите толкова бавно, то когато дивите татари пристигнат, ще трябва само да метнат камшиците си в тези ровове и ще ги напълнят до горе“. Щом чуха тези думи, сърцата на работещите се изпълниха с ужас. „Наистина ли — попитаха — Чингис хан има толкова много воини?“

В залата за съвещания влезе шахът на Хорезъм, непроницаем и мълчалив. Седна на златния си трон и подви крака под себе си. Главният имам прочете кратка молитва, която завърши с думите: „Да съхрани Аллах благословените, цъфтящи земи на Хорезъм в полза и слава на падишаха!“ Всички вдигнаха длани и прекараха краищата на пръстите по брадите си. Шахът каза: