Василий Ян - Чингис хан

— Ще бъде сторено 188 188 По думите на очевидци след смъртта на Чингис хан са били написани официални летописи за неговия живот и походи на монголски, китайски и персийски езици. Всички те имат характер на възхвала на Чингис хан и монголските погроми, като преиначават действителните събития. Единствено правдиво са писали иранският летописец Рашид ад-Дин и арабския Ибн ал-Асир. — Б.а. .

В юртата беше тихо. Понякога пропукваше съчка или се чуваше поривът на вятъра, влетял през покрива, който завихряше облаци дим над огнището. Отново просъскаха думите:

— Кое е… най-доброто… от всичко… което… съм направил?

Йелю Чуцай искаше да успокои умиращия и каза:

— Най-доброто от делата ти са твоите закони „Яса“. Ако ги следват почтително, потомците ти ще управляват света десет хиляди години 189 189 Монголите са изгонени от завоювания Китай след 141 години (1368) и са разбити на Куликовското поле след 153 години (1380), след смъртта на Чингис хан (1227). — Б.а. .

— Вярно е! Тогава… ще настане… гробовно… спокойствие… в пустинните степи… ще израсне… тучна трева… а сред могилите… ще пасат монголски коне…

И като помълча, хаганът добави:

— И свободни… кулани…

Чингис хан лежеше неподвижен, затворил очи, с изострен нос и хлътнали слепоочия.

Безшумно влязоха Махмуд-Ялвач, един китайски лекар и главният шаман. Като коленичиха в нозете на хагана, те замряха в очакване кога ще се пробуди и заговори. Владетелят отвори очи и погледът му се спря на Махмуд-Ялвач.

— Как управлява… западните предели… моят син… Чагатай?

Махмуд-Ялвач, облечен добре и внушаващ уважение, с червен халат с белоснежна чалма, скръстил ръце на пълния си корем, се поклони доземи.

— Твоят доблестен син Чагатай хан и всички монголи-багатури, както и всички покорени народи от неговите владения по бреговете на Сейхун и Зарафшан, молят Аллах за здравето ти и ти желаят да царуваш много години.

— А как управлява… владетелят на северните народи… моят… най-голям син… Джочи хан?

Махмуд-Ялвач закри лице с ръка. Според монголския обичай при разговор за смъртта на близък човек не е прилично да се споменава обикновеното име на покойния, който вече е станал „свещена сянка“, а трябва да се говори иносказателно, като се заменя името му с други почтителни думи. Затова Махмуд-Ялвач започна отдалеч:

— Когато получи повелята ти да управлява северните народи, обяви на бековете, че готви велик поход…

— Срещу мен?

— Не, мой Велики господарю! Острите копия бяха насочени на запад, към българите, кипчакците, саксините, урусите. Но походът не можа да се състои и всички воини се разотидоха по своите чергарища. Като гръм посред бял ден велика мъка се стовари над всички ни!

— Обясни!

— За ханското семейство беше устроен в степта голям лов. Пет хиляди нукери се разпръснаха по равнината и подгониха от камъша диви свине, вълци и няколко тигъра. А други пет хиляди конници подгониха отдалеч, от степта, и сайгаци, и джейрани, и диви коне. Когато вечерта след лова се запалиха огньовете и трябваше да започне пиршеството, нукерите не можаха да намерят този, който излизаше и от най-страшния бой, без дори да го е одраскала стрела. Дълго го търсиха и накрая го видяха, но как! Лежеше сам в степта, още жив, а по него нямаше нито капка кръв, само че не можеше да произнесе нито една дума, а само гледаше с разбиращи очи, изпълнени с гняв…

— Нима е загинал… той…

— Загина скъпият и най-близък твой багатур, покрит със славата на победата — неизвестни злодеи пречупиха гръбнака му.

Лицето на Чингис хан се изкриви. Ръцете му смъкнаха покривалото. Той шепнеше:

— Утчигин е избързал… По-голям багатур и опитен пълководец вече няма… а няма с кого да се замени! Кой сега… ще управлява Хорезъм?

— Твоят млад внук, Бату хан, под ръководството на мъдрата му майка. Тя свика нукерите и заедно с момчето се изкачиха на могилата. Бату хан седеше на бойния кон на баща си. Момчето пламенно закрещя на нукерите: „Слушайте, багатури, победители на четирите страни на света! Вашите мечове вече са ръждясали! Точете ги на черен камък! Ще ви поведа натам, на запад, през великата река Итил. Ще се понесем страшно през земите на страхливите народи, и аз ще простра царството на дядо ми Чингис хан до последните граници на света… И се кълна, че ще издиря и сваря живи в котел тези злодеи, които погубиха баща ми!“

Чингис хан, потъмнял и страшен, с блуждаещи очи, се приповдигна на лакът и като се задъхваше, отрони: