Василий Ян - Чингис хан

Когато Чингис хан пожела да смени разположението на лагера и заповяда войската да се придвижи от Самарканд към река Сейхун, тогава по негова заповед старата царица на Хорезъм Теркен-Хатун, майка на шаха Мохамед, целият бивш харем на шаха и други знатни пленени жени стояха край пътя, който следваха монголите, докато не минаха всички воини и високо пяха песни, които оплакваха гибелта на царство Хорезъм.

В началото на годината на Овена (1223) лагерът на Чингис хан се намираше на десния бряг на река Сейхун. Тук, извикани от хагана, бяха и всичките негови синове: Чагатай, Угедей и Толуй, освен най-големия, гордия и непокорен син Джочи. Със синовете си, хановете и главните военачалници Чингис хан се съвещаваше за плана в следващите тринадесет години да се завземат всички западни страни чак до Последното крайно море.

Лагерът на Чингис хан бе разположен сред градините, изоставени от разбягалото се население. Тук слизаха от близката планина много диви свине, владетелят обичаше да ги ловува и от коня си да ги поразява с копие или стрели.

Веднъж се бе спуснал след диви свине, но конят му се препъна. Ханът падна, а конят избяга. Огромният глиган спря и се втренчи в неподвижно лежащия пред него Чингис хан. След това бавно се скри в камъша. Дойдоха другите ловци, вдигнаха го и доведоха коня. Хаганът прекрати лова и, когато се върна в лагера, заповяда да извикат китайския мъдрец Джан Цюн, за да обясни нямаше ли в това падение на хана пред дивата свиня намеса от вечното небе? Джан Цюн каза:

— Всички ние трябва да пазим живота си. Годините на Великия хаган вече са преклонни, той трябва да ловува по-малко. Това, че нечистият глиган не се е осмелил да нападне падналия „разтърсил Вселената“ — е знак за покровителство от небето.

— Аз да оставя лова? Не, този съвет е неизпълним! — отвърна Чингис хан. — Ние, монголите, от малки се научаваме да ловуваме и да стреляме от кон и дори старците не могат да се откажат от тази привичка… Впрочем, ще запазя думите ти в сърцето си.

Хаганът искаше да награди Джан Цюн и заповяда да докарат стадо млечни крави и табун отбрани коне, но мъдрецът не прие този подарък, като отвърна, че може да се върне обратно в китайските си планини и на обикновена пощенска талига. И след като се прости с хагана, старецът тръгна обратно заедно с двайсетте си ученици и отряд воини. Множество приближени на Чингис хан изпроводиха стария даос с вино и редки плодове. На прощаване мнозина триеха сълзите си.

В годината на Маймуната (1224) Чингис хан поведе войската си обратно в монголската степ.

Както стар тигър разкъсал крава бавно се връща в гъстите тръстики, в леговището си, влачейки увиснала опашка, така бавно се движеше войската на хана, претоварена от огромната плячка. Всеки воин имаше по няколко товарни коня, камили и бикове. Заедно с воините пристъпяха и стада овни, и скърцащи двуколесни талиги, натоварени с дрехи, килими, оръжие, медна посуда и други, заграбени от мюсюлманите вещи. И на коне, и на камили, и в каруците пътуваха монголски жени и от други племена, и деца, и дълги, безкрайни редици с крачещи пленници — изтощени, съсипани и боси.

Цялото това шествие пътуваше без да бърза, спираше на местата с хубави пасища, така че войската прекара на път и лятото, и зимата, като оставяше дълги следи под формата на убити коне и бикове, както и труповете на пленниците, неиздържали трудностите на пътя през безводните чакълести равнини на Централна Азия.

През пролетта Чингис хан пристигна при становете си на река Керулен и заповяда да се опъне хаганската жълта шатра при стана Буки-Сучегу. Тук свика съвет на всички най-знатни ханове и отличили се пълководци и се вдигна невиждан досега в цялата степ богат пир. Три дни след този пир умря младата му жена, Кулан-хатун. Мълвата нашепваше, че за това били виновни братята на хагана… Но кой може да узнае истината?

Следващата година на Кокошката (1225) Чингис хан прекара в родния си стан и обнародва „Ясак“, наставляващ монголския народ в „Пътя на разума и задоволството“, както бе наречен сборникът с поучения.

Чингис хан не можеше да стои спокоен, когато чу, че царството на непокорните тангути отново се е разбунило. Великият хан не забравяше обещанието си да накаже царя им Бурхан. Започна да се готви за поход и изпрати да извикат синовете му. Уведоми ги, че сам ще поведе войската.