Василий Ян - Чингис хан

Очаквам решението ти.

В годината на Дракона, в трета Луна.“

Когато Чингис хан получи това писмо, много се зарадва, щедро награди пратеника и отвърна с ново писмо:

„Който идва под ръката ми, той е с мен… Който бяга от мен, той е против мен. Приемам воинска сила, за да мога след време, след големите усилия, да достигна продължителен покой. Ще спра само тогава, когато всички сърца в света ми се покорят. За тази цел проявявам страшно величие и винаги в поход съм сред непобедими воини. Знам, че ти лесно можеш да се отправиш на път към мен и да прилетиш на жерав, въпреки че равнинните пътища са безкрайни. Но аз вече съм нетърпелив да те видя. Затова ти отвръщам на посланието, за да са видни за теб моите мисли. Повече няма да се разпростирам.“

Като получи от Великия хаган второ писмо, китайският мъдрец се съгласи да се отправи на далечен път. Той отказа да пътува в кервана заедно с прекрасните дворцови певци и танцьори, които изпращаха от Китай за Чингис хан. Ето защо му беше дадена специална охрана от хиляда пешаци и триста конници. Джан Цюн взе със себе си двадесет свои ученика; от тях един си водеше подробен дневник, като вписваше вътре изречения и стихотворения на учителя си 182 182 Този пътен дневник на Джан Цюн — „Пътешествие на Запад“ — е запазен до наши дни. — Б.а. .

Джан Цюн не бързаше и спираше навсякъде в градовете. Монголските началници (даруги) му устройваха тържествен прием и предлагаха обилни угощения, от които мъдрецът се отказваше, като се хранеше само с оризова каша и плодове.

Из пътя Джан Цюн непрестанно пишеше стихове. Когато преминаваше монголската степ, изложи мислите си в строфи:

След две години пътуване Джан Цюн стигна до река Джейхун и край Термез премина на другата страна. Там го посрещна личният лекар на Чингис хан. Мъдрецът му подари стиховете, писани по повод завършека на дългия път, и каза:

— Аз съм планински дивак, дойдох във военния лагер на Великия хаган, само за да му кажа важни думи. От тяхното изпълнение ще стане щастлив целият свят.

Стиховете на Джан Цюн бяха следните:

Като премина през опустошения град Балх, където се чуваше само лаят на гладните кучета, тъй като жителите се бяха разбягали, Джан Цюн след четири дни из планинските пътеки пристигна в лагера на Чингис хан, при жълтата му шатра, която се издигаше над стръмен склон.

Заедно с наместника в Самарканд Ахайя-Тайши, който знаеше китайски и монголски език, Джан Цюн се яви пред страшния владетел. Така както всички „даоси“, когато се явяват пред китайския владетел, никога не падат на колене пред него и не правят поклон до земята, така и Джан Цюн, като влезе в юртата на хагана, само се поклони и долепи длани в знак на почит.