Василий Ян - Чингис хан

Кулан-хатун плачеше и се оплакваше от болки в цялото тяло.

— Духовете на тукашните планини измъчват тези, които остават в това зло място — казваше тя. — Видя ли какви мъгли се надигат от дълбините на пропастите? Това са душите на убитите от твоята войска младенци. Аз и малкият Кюлкан ще умрем тук. Само видът на синия Керулен ще ни излекува. Пусни ни обратно в родните монголски степи.

Чингис хан се сърдеше:

— Сама без мен никъде няма да отидеш. А аз преди това трябва да завоювам втората половина на света.

Кулан-хатун плачеше още по-силно. Чингис хан изпрати да повикат великия съветник, китаецът Йелю Чуцай. Той дойде веднага с голяма книга в ръце. Като го видя, Кулан-хатун скочи, изтръгна книгата, хвърли я на килима и легна върху нея.

— Сега ще разберем какво казва небето — започна Чингис хан.

— Не искам да знам какво ще става с мен — отвърна жена му. — Ще става каквото аз желая. А желая да се върна по бреговете на Керулен, а и цялата ни войска иска това…

Чингис хан повдигаше и отпускаше вежди, сумтеше и накрая каза:

— Досега не е имало противник, който да не съм побеждавал. Сега искам да покоря смъртта. Ако ти, безгрижна и непокорна Кулан-хатун, си до мен, смъртта няма да те докосне. Ако си отидеш от мен, то тайна отрова в яденето ти или стрела, излетяла от тъмнината, ще те отнесат зад облаците… — след това Чингис хан се обърна към Йелю Чуцай, най-мъдрия измежду съветниците му: — Ти обеща да ми доведеш шамани, магьосници, лекари и мъдреци, които знаят как се приготвя напитка, даряваща безсмъртие. Защо не съм ги видял досега?

— За тях са изпратени надеждни хора и всички трябва скоро да се появят. Но ти вървиш толкова бързо с войската си, а и толкова надалеч, че всички тези знаещи люде не могат да те настигнат…

Чингис хан виждаше, че Кулан-хатун продължава все повече да се разболява и цветущата й красота бързо да изчезва. Малкият й син Кюлкан също лежеше до майка си, отслабваше и побледняваше. Тогава хаганът започна да проявява безпокойство и не намираше утеха в нищо. Често говореше за смъртта и питаше лекарите за лекарство за продължаване на живота. Мнозина предлагаха чудодейни напитки, Чингис хан им заповядваше сами да пият лекарствата си, а след това им отрязваше главата и наблюдаваше дали ще останат живи.

Особено угнетен беше хаганът след сражението на монголите при крепостта Балтан, когато неприятелски катапулт изстреля голяма като копие стрела, и тя уцели Мангу хан, любимия му внук, сина на Чагатай. На момчето предстоеше да стане главен хан на мюсюлманските земи, а умря от случайна стрела.

Тогава Чингис хан се убеди, че смъртта нанася удари така, както сляпа камила рита с крака — попадне в един и той предаде богу дух, подмине друг и той живее до дълбока старост.

Чингис хан така освирепя от смъртта на внук си, че заповяда да се превземе незабавно Балтан. Войската разби стената, втурна се в града и посече всички. Владетелят нареди на воините да не взимат никого в плен и те превърнаха цялата местност в пустиня, за да не остане жива там нито една твар. Нарекоха това място „Мау-курган“, което означава „Хълмът на печал“. Оттогава никой повече не се засели там и земята остана пустееща.

Цели дни Чингис хан седеше край жълтата си шатра, опъната на върха на планината сред стръмните склонове. Под краката му тъмнееха урвите, които изглеждаха бездънни. Той виждаше неприветливи хребети и снежни върхове, които се размиваха в мъгливата далечина, понякога викаше при себе си опитни водачи и ги разпитваше за най-кратките пътища през Индия и Тибет до монголските степи.

В лагера воините, натоварени с богата плячка, говореха само за завръщане в родните станове. Но никой не се решаваше да го каже на страшния хаган. Никой не знаеше истинските му мисли, никой не можеше да предвиди какви ще са заповедите му утре — ще обърне ли войската по обратния път, или отново ще поеме в поход, ще се наложи ли още много години да се скитат по различни страни, в дима на пожарите, изтребвайки срещнатите народи.

Във войската вече се дочуваше ропот за дългия престой в тесните афгански планини, където имаше малко храна за конете. Тогава Кулан-хатун, като искаше да убеди хагана, че е време да се завръщат в родината, шепнейки си с великия съветник, китаеца Йелю Чуцай, измисли приказка. Йелю Чуцай подучи двама смели нукери да я разкажат на върховния владетел. Тези двама монголи се явиха при хагана и поискаха да го видят, като казаха, че имат да му съобщят нещо едновременно важно и чудно.