Василий Ян - Чингис хан

— Великият княз повелява! Слушайте с почтителност!

Всички военачалници веднага се изправиха. Като видяха това, скочиха и останалите татари. Началниците се проснаха на земята, а след тях и воините от целия лагер паднаха ничком. Като повдигнаха глава, викаха:

— Великият хаган заповядва! Ние се подчиняваме!

Субетей-багатур продължи:

— Единственият и непобедим написа такива слова:

„Когато получите писмото, обърнете обратно муцуните на конете си. Елате на сбор, за да обсъдим покоряването на Вселената.

Бог е на небето, а хаганът е божията сила на земята. Печат на повелителя на движението на планетните, владетел на всички хора.“

Субетей обгърна с поглед приведените към земята гърбове на монголите и вдигна ръка.

— Сега ще говоря аз! Чуйте ме!

Всички се изправиха и застанали на колене, затаиха дъх, докато гледаха „барса с прегризана лапа“.

— Днес още ще се повеселим, а утре, след изгрев-слънце, се отправяме назад към златната юрта на нашия владетел. Който се забави, ще бъде удушен!

Всички воини завиха от радост и като седнаха, пак с викове и песни продължиха пиршеството.

На сутринта на следващия ден, след като завършиха утринните молитви, монголите яхнаха конете. Подгониха стада добитък, и изранени, окъсани пленници. Запретнатите с бикове талиги със заграбените вещи и с тежко ранените монголи непоносимо заскърцаха из цялата степ и се скриха в облаци прах. Пред монголската войска яздеше Субетей-багатур. Той носеше в торба главата на киевския княз Мстислав Романович, стоманения му шлем с позлата и златен кръст с верижка, който бе висял на гърдите му. Покритото с белези и прах лице на пълководеца се кривеше в подобие на усмивка при мисълта, че ще положи скъпоценната торба пред златния трон на разтърсилия Вселената Чингис хан непобедимия.

След войската яздеше със своята стотна разузнавачи мрачният Джебе-нойон. Той не носеше никаква плячка и пееше провлачена, подобно воя на вятъра, песен за синия Керулен, златния Онон и за широките монголски степи…

Монголите се насочиха на североизток, към река Итил и по-далеч през южните склонове на Урал към равнината на Хорезъм. Кипчакската степ се освободи от страшната войска на монголи и татари. Те изчезнаха така внезапно и непонятно, както се бяха появили. След заминаването им, няколко кипчакски племена се върнаха в своите разорени станове, други преминаха в Угорската степ и в низините на Дунав. Тогава и кипчакските, и руските князе мислеха, че татарите никога повече няма да се върнат, и продължаваха ден след ден своите стари „спорове и свади“, без да се готвят за нова война, като дори и не подозираха, че татарите са замислили нов, още по-страшен набег на запад…

След смелото бягство на султан Джалал ад-Дин, Чингис хан изпрати опитните пълководци Бала-нойон и Дурбай-багатур да го преследват из индийската страна. Те профучаха по много пътища, но не намериха следите му. Като оставяха след себе си погром, изгориха града, който владееха съюзниците на Джалал ад-Дин, хановете Аграк и Азам-Мелик.

Направиха салове и ги натовариха с катапулти и кръгли камъни, подходящи за мятане, спуснаха ги надолу по река Синд и стигнаха до Мултан. Там започнаха да обстрелват този богат град с каменометните машини. Непристъпните стени, постоянно пристигащата нова индийска войска и непоносимата жега заставиха облечените в овчи кожи монголи да прекратят обсадата и да се върнат в планината при Чингис хан.

Великият хаган се спасяваше от жегата сред високите планински хребети в селенията, обитавани от облаците, и сякаш бе забравил за всякакви военни дела. На вечерните пирове слушаше разказвачи и певци, които пееха персийски и китайски песни. Нови танцьорки, току-що пристигнали след две години път от китайската столица, се носеха облечени в златисти копринени одежди по тъмнолилавите афгански килими. Те показваха изкуството на танца — размахваха дълги ръкави, като подражаваха на полета на ширококрили птици, или, свивайки се на кълбо като змии, се разпръскваха и кръжаха в хоровод.

Тук се разболяха малкият син на Чингис хан, Кюлкан, и младата му майка Кулан-хатун; и двамата лежаха на копринени възглавници, покрити с шуби, и се оплакваха ту от студ, ту от жега. Чингис хан всеки ден идваше при болните, пъхаше в устите им бучка захар, сядаше до тях и питаше къде ги боли днес?