Василий Ян - Чингис хан

Йелю Чуцай ги въведе и те разказаха:

— Като се заблудихме в планините, видяхме един звяр, който приличаше на елен, но зелен на цвят, имаше конска опашка и един рог. Той ни извика по монголски: „Вашият хан трябва навреме да се прибере в родната земя“.

Чингис хан изслуша приказката спокойно, но повдигна една вежда и започна внимателно да разглежда, застаналите на колене пред него багатури.

— Този ден, когато ви се показа чудният звяр, много кумис ли бяхте пили?

Багатурите се заклеха, че с радост биха пили, но сред тези голи скали не само кобилско, но и козе мляко е трудно да се намери, и като доказателство за истинността на думите си повдигнаха палеца си.

Чингис хан се обърна към Йелю Чуцай:

— Ти знаеш най-мъдрите книги, в които са разкрити всички тайни на земята, морето и небето. Чел ли си сказание за такъв звяр?

Йелю Чуцай донесе голяма книга с чертежи и рисунки на различни зверове, риби и птици от цял свят, прелисти я и каза:

— Такъв рядък звяр се нарича „мъдрият Го Дуан“ и разбира езика на всички народи. Словата му към нашите багатури означават, че в света се случва необикновено огромно кръвопролитие. Вече четири години, как великата ти войска покорява западните страни. Ето защо вечно великото небе, което се отвращава от непрестанните убийства, е изпратило звяра Го Дуан да ти съобщи, господарю, своята воля. Покажи покорност към небето и пощади жителите на тези страни. За теб ще бъде безкрайно щастие, а иначе небето ще се разгневи и ще те порази с мълнии. Така обяснява тази древна книга на китайските мъдреци.

Йелю Чуцай говореше тържествено и важно като жрец, който чете молитва, а Чингис хан, притворил едно око, гледаше съветника си. След това премести поглед върху багатурите, които покорно стояха на колене пред него, и извика при себе си първо единия, после и другия. Като се наведе, прошепна на всеки по нещо в ухото и всеки му отвърна шепнешком.

Тогава хаганът, видимо доволен, разреши на багатурите да си тръгнат и заповяда да им дадат кумис толкова, колкото може да изпие всеки от тях.

— Тези багатури са смели и находчиви — каза хаганът на съветника си — трябва да ги повиша. Попитах ги един по един как е вървял звярът. Първият каза — като рис, а другият — като кон. Нито един, дори и да е напълно пиян монгол, който погледне бягащ звяр, няма толкова да сгреши. Но аз днес разбрах, че войската се е уморила да воюва, че тъгува все повече по родната степ и затова обявявам, че според волята на небето, което ми изпрати своя избраник, чудния звяр Го Дуан, ще обърна войската и ще се отправим към Коренния улус 178 178 Коренен улус — главния от районите на които е била разделена империята на Чингис хан. В този район са влизали чисто монголски селища. — Б.а. .

На другия ден, като разбраха за решението на Чингис хан, всички монголски воини се радваха, пяха песни и се приготвяха за поход.

Отначало ханът мислеше да мине през Индия и Тибет и за тази цел изпрати посланици в град Дели при индийския цар Илтутмиш. Но пътят през планината бе все още затрупан със сняг, а царят бавеше отговора си и стягаше войска, която оглавяваше Джалал ад-Дин.

Междувременно от Монголия пристигна вест за ново въстание на вечно метежните тангути, а изчисленията по звездите на съветника му Йелю Чуцай и гаданията на шаманите не съветваха хагана да минава през Индия.

Тогава Чингис реши да премине обратно по същия дълъг път, по който бе дошъл. По негова заповед населението започна да разчиства от снега планинските проходи и в началото на пролетта монголската войска пое на път.

Още докато бе по горното течение на Черни Иртиш, Чингис хан се замисляше за здравето и продължаването на живота си и търсеше опитни лекари. Разказаха му за забележителния мъдрец Джан Цюн, който бил открил всички тайни на небето и земята и дори знаел средство да станеш безсмъртен. За него великият съветник и звездоброец Йелю Чуцай каза:

— Джан Цюн е съвършен човек. Този старец отдавна вече владее дарбата да е в обществото на облаците, лети с тях при жеравите и умее да се превръща в други същества. Отказал се от всички земни блага, заедно с други мъдреци живее в планините и търси философския камък „дан“, който носи на човек дълголетие и безсмъртие. Потънал в мисли, той ту седи като труп, ту стои по цели дни неподвижно, като дърво, ту говори като гръм, ту ходи леко като вятър. Много е видял, много е чул, и няма книга, която да не е прочел.