Василий Ян - Чингис хан

Субетей-багатур се изкачи на хълма и оттам продължаваше да наблюдава преминаващите по пътя конници; той пръв забеляза, че от север се движат три облака прахоляк.

— Какво е това? — попита, като посочи с пръст на север.

— Връщат се монголците на Тохучар! — казваха тургаудите. — Кипчакците подгонват биковете!

— Не, идва нова войска! — каза Субетей. — Тръбете сбор! Свиквайте по-бързо всички воини! Стига са сваляли ботушите на мъртвите уруси! Ще има нова битка!

Пронизително засвириха тръбите. На няколко места, където се разиграваха схватки, отвърнаха на сигналите на други монголски тръбачи. Няколко монголски конници, оставяйки пътя, където се защитаваха русите, поеха към хълма, където се виждаха петоопашатият бунчук на Субетей и неподвижният като каменен идол пълководец на коня си.

А от север, от степта, все повече се приближаваха три облака прах. След това облаците се отделиха от земята, заплуваха във въздуха и бавно се разсеяха. Субетей мълчаливо гледаше натам. Тургаудите му полугласно заговориха:

— Идват три отряда. Кой идва? Ако не са кипчакци, тогава са руски конници. Там отпред има камъш. Те сега вървят през блатото, затова и прахта изчезна… Вижте, ето ги!

На полята, зад които се простираше камъшът, сред върбалака се показаха първите конници на бели и рижи коне. Появяваха се от всички страни, сякаш израстваха от земята, и групи конници запълниха равнината.

Известно време ездачите спокойно стояха на място, сякаш подреждаха редиците си. След това се разтегнаха в полукръг, показаха се три триъгълни знамена — едно черно със златно по средата, и две червени от двете страни.

Татарите, които посичаха невъоръжените киевчани на пътя, обкръжени от гъста прах, дълго не забелязаха новодошлата войска. И схватката продължаваше, постепенно придвижвайки се на запад към Днепър…

Изведнъж центърът на новопристигналата войска се понесе напред и препусна с оглушителен вик, насочвайки се към най-разгорещения бой. Дясното крило се откъсна и се понесе на запад, за да обхване биещите се, а лявото бавно, но все повече ускорявайки бяг, се отправи към хълма, където стоеше Субетей-багатур.

Старият пълководец се поколеба само няколко мига. Извика „След мен!“ и като шибна раванлията, бързо се спусна от хълма и се понесе натам, където преди бе войската на Тохучар. Сега там нямаше никой — Тохучар участваше в битката — и Субетей продължи все по-надалеч.

Но руснаците не го преследваха. Те направиха полукръг и се понесоха, вдигайки облаци прах, да помогнат на тръгналите към Днепър киевчани.

Субетей спря, разпрати вестители-нукери да съберат разпръсналата се по пътя монголска войска, заповядвайки незабавно да се връща към бреговете на река Калка.

— Засега победата е на наша страна — каза старият пълководец. — Урусите са плодовито, упорито племе! От степта може да се появи още войска и да ни отреже пътя за връщане в родината… Обръщайте конете!

Джебе-нойон начело на триста конници, като сменяше конете, без почивка стигна до Днепър. Съпровождащият го преводач бродник Плоскиня разпитваше ранените руснаци:

— Къде е Мстислав Удатни?

Неколцина отвръщаха, че са го видели да се носи като буря на дяволски сив кон.

На брега на Днепър Джебе забеляза отплаваща черна лодка. В нея аленееше плащът на Мстислав. Князът седеше на кърмата и държеше повода на плуващия зад лодката кон. В лъчите на вечерното слънце ярко блестеше златният шлем на Мстислав, но той не се и оглеждаше към „злия бряг“ зад гърба си.

Джебе постави най-добрата си стрела и опъна тетивата. Стрелата не достигна до лодката и с плясък потъна във водата. Джебе скочи от коня си, падна по лице на земята и, хванал глава с ръцете си, в яростта си заскуба със зъби пожълтялата суха трева…

Когато стана, погледна още веднъж отдалечаващата се лодка с аления плащ и като не знаеше на кого да изкара яда си, хвана кривия си меч и разсече на няколко парчета сега ненужния му окован бродник Плоскиня.

После скочи на рижия си кон и обърна към степта, там препусна отдалечавайки се от пътя, където в черните облаци на прахта продължаваха последните схватки и се придвижваха хиляди хора.

В битката при Калка и на дългия Залозни шлях загинаха много славни руски богатири и обикновени воини. Те паднаха, когато помагаха на обезоръжените киевски воини, избивани от татарите, които се бяха заклели, че няма да сторят зло на урусите, ако се предадат. Руснаците няма да забравят оставилия главата си в този бой ростовски богатир Альоша Попович и верния му щитоносец Торопа, рязанския богатир Добриня Златния пояс, младия помощник на Альоша — славният Еким Иванович, и други суздалски, муромски, рязански, пронски и още много храбри северни витязи 177 177 Северните витязи стигнали до Залозни шлях в този кървав ден, когато татарите отнемат на честна дума оръжието от киевските воини и започват да избиват обезоръжените. Богатирите загиват в схватката с татарите, но дават възможност на разпръснатите руски воини да възстановят реда и успешно, отбивайки натиска на татарите, да се доберат до Днепър. — Б.а. .