Василий Ян - Чингис хан

— Мъдрецът говори важни слова — отбеляза Чингис хан и заповяда на писарите да запишат думите на стареца и на монголски, и на китайски, и на тюркски, за да се издаде специален закон за почит към родителите 185 185 Такъв закон е бил вписан в „Яса“ на Чингис хан. — Б.а. .

Когато на златни блюда бяха поднесени най-различни храни и Джан Цюн си взе само шепа варен ориз и малко сушено грозде, хаганът попита:

— Свети мъдрецо! Отдавна искам да разбера нямаш ли такова лекарство, за да направиш от стария млад, за да се влеят нови сили у слабия? Не можеш ли да направиш така, че дните на живота ми да текат без прекъсване, завинаги, да не се спират, както не се спират водите на голяма река? Нямаш ли лекарство, което да направи човек безсмъртен?

Джан Цюн сведе очи и мълчаливо допря връхчетата на пръстите си едни в други.

— Ако сега нямаш такова лекарство, — продължаваше Чингис хан, — то може би знаеш как се приготвя? Или ще посочиш друг мъдрец или вълшебник, комуто е открита тайната на безсмъртието? Ако ми приготвиш такова лекарство, че да мога да живея вечно, ще те направя нойон и управител на голяма област… Ще ти дам торба, пълна със златни монети… Ще ти подаря сто от най-красивите девойки от различни страни!

Джан Цюн не отвръщаше и не повдигаше очи, само започна да трепери, сякаш му бе много студено. А хаганът продължаваше да го съблазнява:

— Ще построя в планината ти небивал по красотата си дворец, който може да се види само при китайския богди-хан, и в този дивен дворец ще можеш да размишляваш за възвишеното… На мен дори не ми е нужна младост. Нека си остана такъв стар и побелял, като сега, но искам много години да не може да им се види краят, да крепя на раменете си монголската държава, която съм построил сам, със своите ръце…

Хаганът замълча и впи пламтящ, устремен поглед в измъченото лице на мъдреца. Той стрелна с очи страшния хаган и заговори тихо:

— За какво ми е злато, когато обичам планината, тишината и размишленията? Мога ли да управлявам цяла област, когато не знам как да управлявам себе си? Всички прекрасни пленени девойки дай за жени на благородни юноши. На мен не ми трябва дворец — мога да си размишлявал и седнал на камък… Изучавах всички най-мъдри книги, които са били написани от най-прославените китайски учени, и за мен повече тайни няма. Мога да ти кажа истината: има много средства, за да се увеличат силите на човека, да се излекува от болест и да се спаси живот му, но няма и не е имало лекарство, за да се направи той безсмъртен.

Замисли се Чингис хан и, навел глава, дълго мълча. Престанаха да скърцат пръчиците на писарите, който записваха в книга разговора. Чуваше се само пукотът на восъчните свещи. Накрая хаганът каза:

— Нашите монголски старци имат поговорка: „Говорещият истината не умира от болест“: някой от злоба ще убие правдивия без време… Затова всички се стараят да издигнат планина от лъжи… А ти, мъдри старче, който измина десет хиляди, за да ме видиш, ти единствен не се изплаши и каза правдата, че няма средство за безсмъртие! Ти си чистосърдечен и прям. Ако имаш молба, говори, обещавам да я изпълня.

Джан Цюн докосна длани и се поклони пред хагана.

— Имам само една молба. И аз преминах през сняг, планини и пустини, за да ти я кажа — прекрати жестоките си войни и въдвори навсякъде сред народите доброжелателен мир!

Веждите на Чингис хан се издигнаха, после се сключиха. Лицето му се изкриви. Задъхвайки се, той така започна да крещи, че пръчиците на писарите заподскачаха по хартията:

— За да се въдвори мир навсякъде, трябва война! Нашите старци в степта ненапразно учат: „Само когато убиеш непримиримия си враг, и наблизо, и надалеч ще стане спокойно…“ А аз не съм разгромил още стария си враг, тангутския цар Бурхан! И втората половина на света още не е под краката ми… Мога ли да търпя това? Въпреки че си мъдрец, молбата ти не е мъдра! Не ни обременявай повече с такива прошения!

Чингис хан се надигна и, вкопчил се в облегалките на трона, цял тресящ се от ярост, просъска:

— Разрешавам да се оттеглиш!

Зимата на тази година Чингис хан прекара край Самарканд. Той не обичаше теснината на градовете, поради което живееше в монголския лагер.

Отначало валя много дъжд, така че цялата земя се пропи с вода и стана трудно да се пътува. След това често падаше сняг и настъпи такъв студ, че много коне и волове измръзнаха и се валяха край пътищата.

Мъдрецът Джан Цюн живееше в бившия извънградски дворец на Хорезъм шаха „Кек сарай“, обкръжен с градини. Там старецът пишеше стихове. При него се тълпяха гладни селяни, на които монголските воини бяха взели цялото имущество, добитък, жени и деца. Джан Цюн раздаваше изпратената му от хана храна и сам им вареше каша.