Василий Ян - Чингис хан

Отново дойдоха само трима сина, без големия упорит Джочи.

Вторият син на хагана, Чагатай, управител на Маверанагр, който вечно враждуваше с по-големия си брат, каза по време на семейно съвещание:

— Джочи заобича страната на кипчакците повече, отколкото родния си улус. В Хорезъм не позволява на монголите да закачат който и да е кипчак. Джочи открито говори такива безсрамни слова: „Старият Чингис си е загубил ума, като разорява толкова земи и погубва безжалостно толкова народи“. Джочи иска по време на лов да убие баща ни и да сключи съюз с мюсюлманите, да се отдели от монголската орда.

Тогава Чингис хан пламна от ярост и изпрати в Хорезъм брат си Утчигин и верни хора със заповед Джочи незабавно да дойде при баща си. „Ако откаже да дойде и остане в Хорезъм — каза Чингис на ухото на брат си, — тогава удари мълчешком и го убий без жал!“

Джочи изпрати на баща си отговор, че не може да дойде, защото е болен и остана в степта при кипчакците. А верни хора писаха на хана, че синът му е здрав, често ходи на лов с хайка и те остават при него, за да изпълнят тайната заповед на Великия хаган.

Чагатай се върна обратно, за да управлява своите улуси в Самарканд, а Чингис хан с двамата си любими синове, Угедей и Толуй, в началото на годината на Кучето (1226) поведе войската си срещу тангутите. Там му се присъни страшен сън и започна да говори за приближаващата смърт. Изпрати да извикат синовете му, които бяха в друг отряд.

На другия ден по изгрев дойдоха Угедей и Толуй. Когато се наситиха с поднесеното угощение, баща им каза на другите хора, които бяха в юртата:

— Предстои ми таен съвет със синовете ми. За нашите работи желая да говоря с тях в пълно уединение. Всички излезте!

Когато си отидоха всички ханове и останалите присъстващи, Чингис хан прикани синовете си да седнат от двете му страни. Най-напред им даде съвети за живота и управлението на държавата, а после каза:

— Внимателно запомнете всичко, деца мои! Знайте, че противно на очакванията ми, настана време за последния ми поход. С помощта на покровителя на монголите, бога на войната Сулдъ, покорих за вас, синове мои, царство с такава необикновена ширина, че от центъра му до всяка страна има една година път. Сега ви съобщавам последното си желание: „винаги унищожавайте враговете си и възвеличавайте приятелите си“, а за това трябва винаги да сте на едно мнение и всички да действате като един. Тогава ще живеете леко и приятно и ще се наслаждавате на царуването си. За мой наследник, както наредих и по-рано, оставям Угедей. След смъртта ми трябва да бъде обявен за Велик хаган и да се възкачи на трона. Дръжте здраво и страшно цялото царство и монголския народ, и не смейте след смъртта ми да променяте или да не изпълнявате моя „Ясак“. Жалко, че сега ги няма синовете ми Джочи и Чагатай. Жалко! Нека не се случва така, че когато вече няма да ме има, те да изменят на волята ми, да враждуват помежду си и да поведат царството към гибелна смут! Въпреки че всеки иска да умре у дома си, аз се отправям в последния поход, заради достойния край на воинското ми име. Разрешавам ви да си вървите.

След това хаганът се придвижи нататък с войската си. По пътя владетелите на срещнатите племена и градове идваха един след друг и заявяваха покорността си. Един хан се яви с поднос едри бисери и каза: „Покоряваме се!“ Но великият хаган, който усещаше близкия си край, не обърна внимание на перлите и заповяда да ги пръснат в степта пред войската. Всички воини събираха, но и много се загубиха в прахта, така че и след това хората търсеха там и намираха бисери.

— Всеки ден за мен сега е по-скъп от поднос с бисери — казваше владетелят, изпълнен с грижи и тревоги.

Тогава тангутският цар изпрати вестители до Чингис хан, но той не ги прие и пратениците предадоха следните слова на великия съветник на хагана Йелю Чуцай:

— Нашият цар на няколко пъти въстава срещу Великия хаган и след това винаги в страната ни се втурваха монголи, убиваха и грабиха народа. Няма смисъл да се съпротивляваме. Дойдохме да измолим мир, договор и взаимна клетва от Чингис хан.

Йелю Чуцай отвърна на посланиците:

— Великият хаган е болен. Нека царят на тангутите почака, докато се почувства по-добре.

Болестта на хагана обаче се засилваше с всеки ден; той ясно виждаше приближаването на края и заповяда:

— Когато умра, с нищо не възвестявайте гибелта ми. Не подемайте плачове и вопли, за да не узнаят враговете и да не се радват и въодушевяват. Когато царят и тангутските жители излязат от крепостните врати, нахвърлете се отгоре им и ги унищожете!