Ахмед Юмит - Убийството на султана

Бързорекият полицай отново не издържа...

- Да, в университета се е забъркал в две сбивания - поясни. - Веднъж нападнал един студент с нож за месо, втория път се нахвърлил върху друг студент със сатър...

Значи бяха проучили досието на Четин. Това вече беше добра новина.

- Да, в миналото си е бил застъпник на един политически възглед - подсилих обвиненията. - Мислехме, че е зарязал тези неща, но в този дом се е нахвърлил срещу Нюзхет... Акън също бил тук, изял е шамарите. Ако не бях се намесил, щеше да убие момчето, каза Тахир Хакъ. Когато Нюзхет и помощникът и напуснали апартамента, той казал: „Не е ясно тия историци ли са или американски агенти. Ей такива правят хората убийци.“ Не можел да се успокои. Дори посочил кинжала върху бюрото и допълнил: „Дяволът казва вземи този нож, настигни жената и го забий в шията и...“ Горкичкият професор Тахир изпаднал в шок от реакцията на разгневения младеж, който обичаше като син.

- А къде е този кинжал?

Посочих към коридора.

- Сигурно е в кабинета на професор Тахир, на бюрото...

Зейнеп изтича в коридора, без да чака нареждане от главния комисар. Явно след дългите години съвместна работа хората се разбираха без приказки... Едно време и ние бяхме така - Тахир Хакъ, Нюзхет и аз, един-единствен поглед ни стигаше да предадем мисълта си, но после...

- Дали професорът е мислел, че бившата ви любима е убита от Четин?

Не се засегнах от това, че Невзат акцентира върху бившата ми любима.

- По-скоро не искаше да повярва. Защото Четин беше един от най-любимите му студенти. Но се съмняваше сериозно. Освен това, което разказах...

Главният комисар беше силно въодушевен от интересния обрат на разговора.

- Освен онова, което разказахте - повтори.

- По време на убийството потърсил Четин по мобилния, не му вдигнал. После позвънил на домашния нееднократно, но никой не отговорил. На следващия ден го попитал къде е бил предната вечер, а той казал, че си бил вкъщи...

Невзат сякаш се обърка.

- А Тахир Хакъ защо не ни каза това?

- Не искаше да издава студента си. Но явно повече не е издържал и тази сутрин ми разказа всичко. Изпаднах в ужас и настоях веднага да отидем в полицията. Той ме спря. Каза, нека първо поговоря с Четин, може да има някакво обяснение, да не го обвиняваме напразно. И пожела да му обещая, че няма да казвам на полицията. Каза още, тази вечер ще повикам Четин у дома, ще говоря с него и ако се наложи, после ще уведомим полицията. Да не бях го послушал...

- Да, голяма грешка - отговори Невзат. - А и днес ви предупредих да не криете нищо. Вижте как грешката ви доведе до убийство.

Беше прав от небето до земята.

- Извинете ме, ако знаех, че ще стане така...

- Трябваше да знаете - или отново криете нещо?

Естествено, че криех, но свих перки още повече и изхленчих:

- Как можете, господин Невзат! Опитвам се да ви помогна.

Полицейският началник изсумтя и ми размаха пръст.

- Вижте, професоре, предупреждавам ви за последен път, че ако разбера, че криете нещо, ще бъда принуден да ви задържа. Ясно ли е? Макар че никак не ми се иска, вярвайте ми, ще ви тикна на топло...

След като толкова много си бях заслужил тикването на топло, не знаех какво да кажа, затова се намръщих както когато ядях калая от баща си. Но главният комисар имаше нужда от мен.

- Хайде, хайде - започна отново, след като се поуспокои. -Според вас Тахир Хакъ защо защитаваше Четин?

Опитах се да отговоря, без да покажа, че съм засегнат.

- Убийството е тежко обвинение... Вероятно се е страхувал да не почерни безпричинно живота на студента си...

- Но животът на друг негов студент не само е бил почернен, а и отнет. Нали и госпожа Нюзхет му е била студентка?

Възможно най-невинният и логичен въпрос на света. Всъщност бях сигурен, че Тахир Хакъ е скрил информация и от мен. Не бях сигурен единствено дали лично е замесен в престъплението. Поради това не исках да споделям съмненията си с Невзат.

- Прав сте - казах, криейки за пореден път истинските си мисли. - Обаче Тахир Хакъ не беше много във възторг от Нюзхет...

- Заради разликата в гледните точки ли?

Естествено, никой въпрос на проницателния полицай не беше напразен, щеше да стигне до причините за убийството на Нюзхет и да попита дали професорът няма пръст в него. Но дори да беше така, нямаше да го чуе от мен. Никой не можеше да иска от мен да предам мъртвия си учител. Добре, но това не беше ли предателство спрямо мъртвата ми любима? Не, драги ми, аз не бях причина за смъртта на Нюзхет, та да я предавам. Ако Невзат искаше да намери виновника, трябваше да залови онзи психопат Четин. Само така можеше да разреши загадката.