Кэтрин Сатклифф - Чародей

— Понякога всичко, което искам, е да прогоня Трей от главата си, от живота си. Но как да го сторя с човек, който е част от мен самия. Когато него го боли, аз чувствам също болка, дори да съм на сто мили. Когато той се пореже, аз също кървя, по дяволите. Когато падна от коня…

— Вие се събудихте с вик и хванахте главата си. Помня го…

— Когато го повали треската…

— Вас също ви тресе два дни.

— Понякога чувам мислите му, преди още да ги е произнесъл. Като го гледам, Ели, зная, че виждам моето отражение и бих могъл да се държа като него, ако си го позволя. Знаеш, че и на мен са ми в кръвта — жените, хазартът.

— Ето защо избягахте от града и от вашата класа. Ето защо Миракъл ви привлича. Тя е противоположност на всичко онова, което представлява животът на брат ви. И все пак вие дойдохте при мене с тази молба. Искате да я променя?

— Не да я промените, Ели. Просто… да я подготвите. Той се кани да се ожени за нея, да й направи бебе и да я завре в някоя отдалечена, стара, порутена къща в провинцията, а той да продължи веселия си живот и да прави каквото си ще, дявол да го вземе! Неговото общество няма да си помисли нищо лошо, че я настанява на село, ако тя е някоя безцветна старомодна малка мишчица. Всички го вършат, нали? Женитби изключително за удобство, за зестра, за титла. Акулите от обществото ще я разкъсат на парченца за свое удоволствие. Всички врати ще останат затворени пред нея. А той точно това иска, Ели.

Като се наведе над госпожа Елисмиър и хвана здраво ръчките на креслото й, той я погледна в очите и каза:

— Когато ние с вас подготвим Мери Майн, няма да има в този прекрасен град нито един мъж или жена, които да не я приемат, уважават и… обичат.

— Тъй пламенно както ти ли? — попита тя и положи ръце върху неговите.

— Не. — Клейтън забави за миг отговора си, — никой никога не би могъл да я обича тъй пламенно, както я обичам аз.

— Урок номер едно, скъпа: една дама никога, при никакви обстоятелства не отива в града сама. Винаги майка й я придружава дори когато младата дама е излязла с баща си. Ако майката не е свободна, тогава тя бива придружавана от компаньонката си. Следователно случки като вчерашната трябва да се избягват.

През прозореца Миракъл гледаше как хората спират и зяпат луксозната каляска на херцога. Очите на младите жени се разширяваха от любопитство. Кавалерите им също проточваха шии да зърнат пътниците вътре.

— Мери — попита Солтърдън, — чувате ли?

— Да — отвърна разсеяно тя, после се обърна живо и полюбопитства: — Къде ще отидем първо? Сигурни ли сте, че косите ми са наред? Чувствам се странно, защото не ги усещам по раменете си. — Тя плъзна леко ръце по прическата си. Пръстите й си играеха с късите масурчета отпред и отстрани. После посегна към кока и зелените панделки.

Солтърдън премести поглед към Ели и кимна.

— Урок номер две: не е прието да проявявате благосклонност към всеки. Като херцогиня ще бъдете принудена внимателно да избирате приятелите и приближените си. Този избор се ръководи от равенството в ранга. Разбира се, мнозина ще се опитват по всякакъв начин да спечелят вашето благоволение. Покани за чай, соарета, лов. Те ще се умилкват и ще ви ласкаят. Ще ви изпращат подаръци и ще ви пишат претенциозни цветисти писма, които ще трябва да четете също както и Уилям Шекспир. Урок номер три: Не вярвате на нито една тяхна дума, иначе вероятно ще станете глупава като тях.

Миракъл се засмя щастливо.

— Тогава какво да правя? Как деликатно да отклоня нуждата на някого от приятелство?

— Известно е като „да срежеш направо“. Това е приетият в обществото начин да изразиш неодобрение, да затвърдиш превъзходството си и да демонстрираш недостъпност. Трябва да се избира място, посещавано от възможно най-много високопоставени хора…

— А това пък защо? — учуди се Миракъл.

— За да има свидетели, естествено. Ако срежете някого насаме, той просто се преструва, че не е разбрал и в един момент опитва отново. Но ако сте извършили срязването да кажем в бална зала или в операта, когато всички погледи се насочват моментално към херцога и съпругата му, тогава отрязаният няма друг избор, освен да признае обидата и възможно най-незабелязано да изчезне от хоризонта. Първо трябва да сте сигурна, че набелязаната жертва ви вижда. Установете контакт с очи. Ако е възможно, изчакайте някакъв знак, че ви е видяла: кимване с глава, вдигната ръка, усмивка. Това е много важно, защото, ако жертвата ви заподозре какво ще стане, тя също може да ви игнорира и по този начин да излезе, че тя е, която отрязва, а вие сте отрязаната. След като сте привлекли вниманието на жертвата си, приближавате се и… подминавате с каменно лице. Но не се оглеждайте назад, за да се наслаждавате на победата си. Това би било отвратителна грубост.