Кэтрин Сатклифф - Чародей

— Къде е тя? — попита той заплашително. — Какво направихте с нея? Ако това е поредният ви опит да ме манипулирате… — С поглед, прикован в херцогинята, той решително прекоси стаята. Тя заотстъпва назад, докато опря в една маса, след което бе принудена да отстоява собствената си територия с вирване на брадичката и предизвикателен поглед. — Вече си й казала — процеди той през зъби. — Дърта вещица… Иска ми се да те удуша. Имаш ли представа какво си направила? Тя си тръгна! Няма я! Несъмнено се е върнала в проклетата къща, където я открих, и то само защото ти не пропусна да си навреш носа в тая работа. Разбираш ли какво направи? Тя никога няма да ми прости. Никога няма да ми се довери! И аз не я виня…

— Ти нали ще я последваш — спокойно отбеляза херцогът.

— О, да — каза Хоторн, който все още гневно бе впил поглед в баба си. — Тръгвам каквото и да става.

Уинторст Хол, Челтнъм, Англия

Три месеца по-рано

Клейтън Хоторн стоеше до пищно украсената ренесансова камина, отрупана с ужасната колекция на баба им от порцеланови ангелчета и позлатени часовници с крилати римски вестоносци. Беше се подпрял и уморено разглеждаше своя брат-близнак. Всъщност направо си бе изтощен. Негово височество го беше призовал спешно в имението и Клейтън бе тръгнал от Бейсингстоук — дома му в Южна Англия — малко след полунощ и бе пристигнал малко след разсъмване само за да разбере, че това, което бе очаквал да се окажат лоши новини за здравето на възрастната херцогиня, се бе оказало обичайната манипулация на Трей. Херцог Солтърдън определено кроеше нещо. Клейтън бе напълно убеден в това.

— Според мен всичко това е лудост — отбеляза Трей, докато критично наблюдаваше собственото си отражение в огледалото и нагласяваше яката на безупречно бялата си риза. После повдигна вежди и се съсредоточи в клейтъновия образ. Очевидно разглеждаше дрехите му — калните ботуши, кърпените бричове и ризата, която вече бе пожълтяла от времето и прекалено честото пране. Брат му дори не си бе направил труда да се среши. Косата му бе сплъстена и разрошена и ужасно се нуждаеше от подстригване. Клейтън лесно можеше да прочете мислите, които прозираха през каменно сивите очи на Трей — „Облякъл си се така само за да ме ядосаш!“

Разбира се, широко се усмихна в отговор Клей. Клейтън Уайът Бишъп Хоторн, втори син на Хари Уилям Дилиън Хоторн, херцог Солтърдън преди преждевременната си смърт при корабокрушение близо до африканския бряг, нямаше равен на себе си в умението си да прикрива истинските си мисли и чувства. Носеше се слух, че и възрастни мъже се потят пред леденостуденото му държане.

Трей продължи:

— Преди две седмици щях да се съглася. При сегашните обстоятелства обаче аз съм твърдо на мнение, че не ми остава голям избор. Кълна се в кралската корона, Клей, че херцогинята продължава да живее само за да ме види в агония.

— Херцогинята продължава да живее, защото е напълно здрава и иска да види първото си правнуче. Накратко казано, скъпи мой братко, тя няма да умре, докато не те види достойно женен с половин дузина дечица, които да подскачат по пода като домашни мишки.

Клейтън отново се вгледа в Трей.

— Давай по същество — каза той най-после. — Не си ме събудил и накарал да дойда тук чак от Бейсингстоук само за да си говорим за баба. Ти искаш нещо от мен. Какво е то?

— О, Клей! Както винаги си до болка прям, черта, която би била на почит… ако бяхме родени в социално или икономически по-низшите класи. Очевидно ти си забравил да си научиш урока по тактичност. Но пък именно това те прави толкова прословут из нашите среди. Има нещо в красотата ти и ярко изразената ти мъжественост, което явно невероятно привлича крехките жени. Предполагам, че репутацията ти на голям любовник не ти е в ущърб.

След като възнагради Клейтън с подигравателна усмивка, Трей понижи глас и продължи:

— Чудя се какво ли толкова привлича жените в грубиян като теб. Очевидно има нещо в женската сексуалност, което ги кара от време на време да рискуват и да потанцуват с дявола. Разбил си толкова сърца… и все пак… няма жена, която да не се е поддала на чара ти и да не се е измъкнала от бурните ти любовни връзки с гняв и съжаление. Както се изрази съпругата на един наш общ приятел: „Ако всеки съпруг се отнасяше към половинката си с толкова внимание и обич като изключително красивия и скандален лорд Хоторн, нямаше да има неверни съпруги.“