Фани Попова-Мутафова - Асеновци - четерилогия

А когато василевсът заповядваше, можеше всичко да се очаква от него. Пресни бяха спомените за Теофано̀ и Аркадия. Дъното на Босфора знаеше твърде много за непокорството на хетерите и жестокостта на императорите. Теофано бе сгрешила, защото тайно от василевса Андроник приемала след късна полунощ генуезеца Уберто Мела. Аркадия бе дигнала кама срещу василевса, когато той я бе напуснал заради руменоликата Марантико.

Ефросина се прозина от досада, протегна се като котка сред копринените си възглавници и меки бели кожи на постелята си, взе сребърното звънче, което стоеше до главата й, размаха го няколко пъти.

Зад една врата надникна безшумно старата Пулхерия.

— Отмахни завесите — заповяда хетерата.

Старата тесалийка дръпна свилата, която закриваше прозорците. Бледа сребриста светлина нахлу в ширната стая. По кристалите се спущаха дълги ивици вода. Небето беше безцветно.

— Как днес не ми се приемат гости… — процеди през стиснати зъби Ефросина.

Варварски княз! Света Мария, какво наказание! Българите — казват — били мръсни и миришели на овча кожа.

Тя потърси глава от отвращение. Въздъхна. След това лениво се изправи.

— Кое време е сега?

— Пладне отдавна превали — отговори старата.

Ефросина спеше много. По този начин тя смяташе, че ще запази най-добре блестящата хубост на белорумената си кожа, невидяла острата ласка на вятъра и палещата целувка на слънцето.

— Готова ли е банята?

— Да.

В съседната стая от белия мраморен басейн се дигаше топла пара. Ефросина изля вътре благовонната течност, която изпълваше една фиола от син кристал, хвърли тънката си дреха и дълго лежа със затворени очи в горещата вода, която зачервяваше кожата й. Донесоха първата лека закуска от мляко и банани. Тя извади ръката си от ваната и лакомо заби хубавите си зъби в мекия благоуханен плод. Две мургави робини приготвиха в една сребърна кофа ледена вода, обляха прозрачно розовото тяло, изтриха я цяла — бързо и силно — с ленени кърпи, след това с изкусни пръсти дълго разтъркваха с благовонни масла поруменялата като пламък кожа.

В една вдлъбнатина на стената весело пращяха, обгърнати със златоалени пламъци, няколко едри цепеници.

Ефросина закуси втори път. И за да съкрати досадата на чакането, седна в един ъгъл и продължи да везе пъстрия паун на една копринена възглавница.

Бързо мръкваше.

След като даде последните си нареждания за вечерята, хетерата започна да се облича.

Пулхерия и робините вчесаха дългите й буйни коси, подчервиха ги отново и ги прибраха в тънка златна мрежа. След това й облякоха копринена риза, върху нея надянаха светла туника с къси ръкави. Най-отгоре сложиха бял хитон, пропъстрен с тънка везба от бисер и елмази. Пояс с шафранов цвят стягаше стройната й талия. Тя взе на коленете си едно сандъче от слонова кост и дълго премята през пръстите си искрящите накити. Най-после избра една връв розов бисер и два пръстена: кръг от елмази стягаше прозрачния аметист на първия, един-единствен огромен смарагд блестеше на втория. Босите й крака бяха обути в сандали от бяла кожа със златни прашки.

Колкото повече наближаваше часът на вечерята, толкова повече някакво глухо безпокойство свиваше сърцето й. Щеше ли да успее да скрие лошото си чувство, нямаше ли най-накрая да избухне и да изгони всички заедно с противния варварин, дори и да загуби главата си заради това. Най-после някакво тъпо безразличие я завладя, докато се стресна от ясния звук на чукчето върху медната плочка на главната врата.

Затече се за последен път пред огледалото, изтегли още веднъж неуловимо тънка черта под клепките си, устните й пламнаха още по-яркоалени.

Една робиня подаде писмо. Тя скъса нетърпеливо копринения конец, който стягаше свитъка от тънка телешка кожа, разчупи оловния печат и зачете с безпокоен взор. След това изпрати прислужницата вън, допря края на писмото до една свещ и дълго гледа замислено бялата пепел, която остана върху сребърната табла.

За последен път страторът Адриан я молеше и заплашваше — да бъде внимателна.

Ефросина въздъхна и се отправи към приемната. Във всеки ъгъл се издигаше благоуханният дим на някакви тъмни конусчета, купени в мавританския базар. Целият въздух бе пропит с мирис на кинемон и амбра. Пурпурни завеси се спущаха над издълбаните в стените отвори — закрити със сребърни кристални пръчки. Тежки сарацински килими заглушаваха шума на стъпките.

Хетерата седна върху една мечешка кожа, гневна и недоволна, че я карат да чака.