Колин Фальконер - Пътят на коприната

Входът към града се пазеше от две каменни костенурки. Имперските едикти на Великия хан, ясак, на Чингис се намираха тук, записани на каменни плочи с височина два човешки боя с изсечени дракони в короната на стелата 18 18 Стела — каменна или дървена плоча, обикновено надгробна или възпоминателна, на която се изписват релефно имена, титли, значими събития или важни закони. — Бел.прев. . Написани бяха на сливащото се уйгурско писмо, което татарите бяха заели от един от своите васални народи.

По силата на Вечните небеса и по заповед на Вселенския господар на Империята на монголите…

Хутлун беше идвала дотук само веднъж с баща си за курултай, който избра Монке за хан на хановете. По онова време беше малко дете, пазеше само неясни спомени за града, детската й невинност беше преувеличила чудесата му. Тогава й се стори невъзможно огромен.

Всъщност в средата му имаше едва шепа сгради, дървените пагоди на двореца, хамбари и конюшни от грубо издялан камък. Имаше и претъпкан квартал от кирпич и слама, дом на катайските майстори седлари, които въртяха занаята си из калните улици.

Влязоха в града и бяха погълнати от неразборията и вихъра на тържището за овце. Водеха конете си през гъста воняща кал, слушаха гълчавата от дузина различни езици, оглушителното блеене на животните, които биваха водени при касапите или сменяха стопаните си.

Минаха покрай голяма къща с остри червени покриви с украсени със златни дракони греди. Пред тях бяха стените на двореца. Хутлун чу пеенето на монасите, бумтенето на шаманските барабани.

Стигнаха до две масивни дървени порти, обковани с гвоздеи. Императорските стражи излязоха напред, поискаха оръжията им и ги попитаха какво ги води тук. След като установиха коя е, Хутлун и спътниците й бяха съпроводени от офицер от стражата до митницата, дълга и тясна сграда, поддържана от дебели дървени стълбове. В средата й имаше тухлена печка, на която стражите топлеха ръцете си. Те ги изгледаха със студено любопитство.

Най-накрая им дадоха разрешение да минат през друга врата и да влязат в тихото сърце на Каракорум.

Дворецът на хана на хановете се издигаше над тресавището върху хълм от утъпкана пръст. Планът му беше зает от катайците. По колонадите се извиваха дракони, многоредовият му покрив завършваше с извивки от лакирани в яркочервено, нефритено и златно плочи.

Около него се трупаха складовете, съкровищниците и покоите на Златния клан; по-малките дворци, където придворните секретари работеха по въпросите на империята на хагана се свързваха с него чрез издигнати пътеки като спици на колело.

Хутлун видя друга могила в далечния край на двора, върху нея бяха издигнати широки юрти от бяла плъст. Денем ханът на хановете и неговите принцове можеха да приемат своите посетители в големия дворец, но поне можеха да спят с дупка за дима над главите си нощем като истински татари.

Катайците наричаха мястото Двореца на безкрайното спокойствие; самите татари му казваха просто Караши, Двореца.

Входната зала се поддържаше от дебели лакирани стълбове и имаше сводест таван, с множество позлатени дракони по него. Хутлун и свитата й спряха пред трите масивни врати, които блестяха от златното покритие и се охраняваха от двете страни от фигури на мечка и лъв.

Пазачите на двореца, членове на личната стража на Великия хан, отново ги претърсиха за оръжия, после церемониалмайсторът дойде да ги придружи към вътрешността. Влязоха от южния край на залата, внимаваха много да не спрат на прага и се изправиха пред Божията власт на Земята, Господаря на троновете, Владетеля на владетелите, Великия хан на Сините монголци.

Хутлун не беше виждала по-секваща дъха гледка.

Емайлираните аквамаринени плочи под краката й блещукаха, сякаш вървеше по повърхността на езеро. Колоните, издигащи се върху гранитни основи, бяха боядисани във виненочервено и лакирани до блясък. Покритите със златни люспи дракони се плъзгаха към огромния сводест таван с протегнати нокти и разперени зелени криле.

Дворецът беше построен кръстообразно. Имаше неф, който сочеше север — юг, а по протежение на трансептите златисти струи светлина проникваха през прозорци. Седем редици колонади, по три от всяка страна на нефа, водеха до подиум в северния край на залата и насочваха вниманието на всички влезли към фигурата, разположила се удобно върху две мраморни стъпала.

Ханът на хановете си отдъхваше върху диван от здрава слонова кост. Тронът му беше обкован със злато, перли и нефрит и обкръжен от шатра от пурпурна коприна. Въпреки великолепието на обстановката, Хутлун забеляза, че дворът има подредбата на традиционна татарска юрта; под хагана и от дясната му страна имаше друг подиум, върху който бяха синовете и братята му. От лявата му страна на подобен подиум бяха съпругите и дъщерите му.