Колин Фальконер - Пътят на коприната

Тя разбра какво пита. Чувала беше, че Арик Буке покровителства несторианците.

— Молят се на Исус и на християнските светци. Отнасят се към Мария с голяма почит. Но говореха и за някого, когото наричаха папа, за когото разказваха, че бил Божият избраник на земята и на когото дължаха пълно подчинение.

— Папата ли е техният хаган?

— Не ми се вярва. От онова, което разбрах, папата не е воин. Струва ми се, че по-скоро е свещеник.

Арик Буке изсумтя, несъмнено си беше припомнил как дори на Чингис хан му се беше наложило да елиминира свещен мъж, за да получи върховната власт върху собственото си племе. Може би варварските принцове не са проявили такава мъдрост и шаманите са им отнели властта над собствените им кланове.

— Бих искал да говоря с тези варвари. Несъмнено има много какво да се научи от тях. И е ясно защо брат ми ги е отмъкнал от теб — отново се размърда. Очебийно беше, че го мъчи болка. — Знаеш ли, че тръгвам на поход срещу Хубилай?

— Да, велики хане.

— Когато тръгна срещу брат си, мога ли да разчитам на подкрепата на твоя баща, ще бъде ли защитник на единия ми фланг?

Сърцето на Хутлун заби по-бързо. Кайду й беше дал нареждания да подкрепи Арик Буке на курултай, но не я беше овластил да сключва военни договори, най-малко с хана на хановете.

— Сигурна съм, че той ще защити правото си да живее като татарин с всички възможни за него средства.

Ханът ниско се изсмя.

— Предпазлив отговор. Но не отговаря на моя въпрос.

— Не мога да знам какво мисли баща ми, велики хане.

— Според мен, знаеш много добре. Кажи ми ти тогава как трябва да живее един татарин.

Хутлун усети как сърцето й заби лудо, почти болезнено в гърдите й.

— Яздейки кон на седло и според ясак на Чингис хан.

— Ами моят брат Хубилай? Според баща ти той дали живее като истински татарин?

— Както казах, велики хане, не знам какво мисли баща ми. Но знам, че той е обещал да се подчинява на истинския хан на хановете тук в Каракорум.

До известна степен, все пак.

Арик Буке въздъхна. Погледът му беше насочен към трупа в краката му.

— За подаграта е — обясни той, макар че тя не беше споменала положението му, нито й беше минавало през ум да го направи. — Моите шамани казаха, че трябва да оставя крака си, докато трупът изстине.

Тя си замълча, тъй като не поискаха от нея да говори.

— Трябваше да почакам до пълнолуние. Шаманите казаха, че се молят за мен и че ще ме излекуват — тя продължаваше да мълчи. — Разправят, че си лечителка и гадателка.

— Да, велики хане. Казват, че имам дарба.

— И какво мислиш за лековете на моите шамани?

Тук има уловка , помисли си Хутлун. Ако ги охуля, те ще зашушнат в ухото на хана, ще го наговорят срещу мен и ще отсекат моето, понеже съм ги критикувала.

— Ако лекарството носи облекчение, тогава е добро.

Арик Буке отново се разсмя одобрително на проницателността й.

— Наистина. А ако не донесе такова, можеш ли да измислиш по-добро?

— Ако не успее да ви донесе облекчение, велики хане, може и да опитам. Но се опасявам, че простите ми шамански номера няма да са много зрелищни.

— А какви прости шамански номера прилагаш?

— Някои казват, че се чувстват по-добре, след като съм принесла жертва на Тенгри и съм поставила ръце върху тях. Самата аз не твърдя, че имам някакви способности да изцелявам. Повтарям това, което са ми споделяли.

Арик Буке се изправи и затаи дъх от болката, която го завладя. Изрита трупа от ръба на подиума. Тялото се претърколи по стъпалата и най-накрая спря, ужасяващо проснато на килимите в основата на трона.

— Тогава може би ще поставиш ръка на левия ми крак тук! Защото през последните три луни държа крака си в червата на изкормените и единственото облекчение, което съм получил, е знанието, че са войници на брат ми!

Хутлун забеляза как шаманите като сенки припълзяват през залата.

— Трябва да се отърва от тая подагра, ако ще тръгвам на поход срещу брат си.

— Велики хане, ще направя каквото мога — обеща тя. — Но първо трябва да се срещна с духовете.

— И какво ти трябва за това?

— Моите барабани и моят цеп. Освен това дим от хашиш или силно кобилешко мляко.

Ханът се отпусна тежко на трона си.

— Прави каквото щеш. Но махни тоя демон от пръстите на крака ми.

Впечатляваща сбирка, помисли си Хутлун. Разпозна много от членовете на Златния клан, както и най-влиятелните военачалници на предишния хан, страховити в своите ризници и шлемове. Зад тях бяха наредени хановете от всички велики кланове на север от Гоби, копринените им павилиони бяха пръснати из цялата равнина, изобилие от цветове на фона на притулилото се небе.