Елизабет Фриментъл - Последната кралица

— Скъпа… — започва той, но остава безмълвен.

Лъхва я мирис на кедър и мускус — неговата миризма.

Гади й се от нея. Не иска това да е последният земен аромат, който ще отнесе със себе си.

— Иди си — казва и й олеква веднага щом той се отмества, а после сякаш полита, все по-лека и по-лека, като пух от глухарче.

Пред погледа й изниква Паркхърст, дървеният кръст на шията му увисва във въздуха точно над нея. Тя насочва погледа си към него — неподвижна точка в люлеещия се около нея свят. Паркхърст държи ръката й, за да й попречи да се отнесе нанякъде.

— Ще ми прости ли Бог? Имам толкова грехове за прощаване.

Одеждите му миришат на току-що угасени свещи. Чува го как изпълнява ритуала, усеща лекия допир на ръката, която миропомазва челото й.

— Със сигурност ще ти бъде простено — прошепва той.

Тя поема дъх и се отпуска, унася се и издъхва.

Момиченцето на Дот е вече на четири месеца. Дот хвърля поглед към малката Мин на плажа под къщата — държи бебето на ръце, а трите й деца подтичват след нея покрай водата. Дот е в градината, плеви и почиства лехите с билки. Гривната й блещука на слънцето; това е гривната, която Катрин й подари на раздяла. Никога не я сваля. Новината за смъртта на Катрин й подейства като удар в стомаха; струваше й се, че ще полудее от мъка. Непоносимо й беше дори да си представи, че Катрин вече я няма на тази земя. Замисли се за хората, които бе изгубила — първо за баща си, намерил смъртта си след падането от покрива, и милата Лети, нейна приятелка от детството, после Мег, а сега и Катрин, отишли си твърде рано. Всички й казваха: „Някой ден отново ще бъдете заедно“. Ами ако раят и адът са само истории, които хората си разправят? Главата й не го побира.

И после се роди детето й, бебето Мег, собствената й малка дъщеричка — това бе събитието, което й помогна да запази разсъдъка си. И Уилям, разбира се, нейният собствен Уилям Савидж бе солидната й опора, а бебето Мег я свързваше с него. „Не бива да мислиш толкова много, Дот — казваше й Уилям. — Ако оставиш тези мисли да бушуват на свобода, те ще те прекатурят през ръба на бездната.“ Прав е, разбира се; има неща, за които е непоносимо да се мисли.

Малката Мин и децата са се скупчили заедно срещу острия вятър. Приливът наближава и след час водата ще залее брега. С времето Дот все повече обиква морето, непрестанния грохот на вълните, звука му, като брулени от вятър листа. Малката Мин тича в кръг, а децата я гонят. Смехът им се слива със свистенето на вятъра. Малката Мин вече не е малка, по-висока е с десетина сантиметра от Дот, която също не е ниска, но името си остана. Дот с удоволствие опознава сестра си. Никога не си е представяла, че простичкото усещане за семейство може да остави такъв отпечатък върху нея, харесва й как Мин през половината от времето се разхожда с глава в облаците и как не се страхува много-много от нищо, и как понякога действа, преди да помисли. „Неудържимата двойка“, така ги нарича Уилям, защото двете обичат да си изуват обущата и чорапите, за да търсят миди в плитчините, запретнали поли като ратайки, без да ги е грижа, че са подгизнали в солена вода, а когато миналата зима валя сняг, двете взеха най-големите подноси от кухнята и се пързаляха по задник надолу по хълма чак до плажа — все неща, непристойни за дами. Но в много отношения Мин се различава от нея. Не проявява интерес към четенето и пет пари не дава за книгите. Обича да пее и често приглася на Уилям вечер, когато той седне да свири на клавесин. Дот е тази, която учи децата на азбуката, помага им с четенето, поправя им грешките, показва им как да изговарят буквите, и винаги се сеща как Катрин е правила същото с Мег и Елизабет.

Девън не е чак толкова далеч от двореца, та да не получават новини оттам, защото Уилям често е викан да свири за краля, а и по други дела, и се връща препълнен с клюки. Сиймор е в Тауър, задето е заговорничил да се ожени за лейди Елизабет без разрешението на Съвета, което е предателство. „ Ето един мъж, позволил на амбицията си да го надвие“. Това каза Уилям по въпроса. Дот си спомня подслушаната реплика на Елизабет в овощната градина в Челси: Готова съм да се обзаложа за всичкото злато в християнския свят, че ако утре кралицата умре, Сиймор веднага ще почука на моята врата. Той ще отиде на ешафода заради това, или поне така твърди Уилям. Елизабет бе извикана за разпит, самата тя едва не загуби главата си. Дот изпита съжаление към момичето, въпреки всичко, задето я разиграваха така, присмиваха й се, подмазваха й се, издигаха я, мачкаха я, сетне я критикуваха, задето е станала такава, каквато е станала, и не е имала и миг невинност в живота си. Понякога Дот се замисляше дълбоко за това и вярваше, че би могла да прости на Елизабет. Но това не се случваше много често.