Сара Уотърс - Крадлата

– Естествено.

Доктор Кристи се усмихна. Сърцето ми продължаваше да бие силно. Той вероятно забеляза. Сякаш стана по-мил. Попита:

– А сега, мис Смит, можете ли да ни кажете откога познавате господарката си?

Разговорът ми заприлича на онзи случай на Лант стрийт, когато стоях пред Господина, а той ме запознаваше с препоръката ми. Разказах им за лейди Алис от Мейфеър, за старата бавачка на Господина, за покойната си майка, а после за Мод.

Казах, че преди тя като че ли харесваше мистър Ривърс, но сега, седмица след венчавката им, беше станала много тъжна и небрежна по отношение на себе си, което ме плашеше.

Доктор Грейвс си записа всичко. Доктор Кристи каза.

– Плаши ви. Имате предвид, че се страхувате за себе си?

Отвърнах:

– Не за себе си, сър, а за нея. Мисля, че тя ще навреди на себе си, толкова е нещастна.

– Виждам – отвърна той. А после: – Вие обичате господарката си. Говорите много мило за нея. А сега ви моля да ми каже нещо. Според вас от какви грижи се нуждае тя, за да се почувства по-добре?

Отвърнах:

– Мисля, че...

– Да?

– Иска ми се...

Той кимна. – Продължавайте.

– Иска ми се да я вземете при себе си, сър, и да я наблюдавате – изрекох на един дъх. – Иска ми се да я държите на такова място, където никой няма да може да я докосне или да я нарани...

Изведнъж усетих сърцето си високо в гърлото, а гласът ми излизаше през сълзи. Господина не сваляше очи от мен. Лекарят хвана ръката ми и я стисна свойски близо до китката.

– Хайде, спокойно – отвърна. – Не бива да се разстройвате толкова много. Господарката ви ще получи всичко, така както вие искате. Тя наистина е извадила късмет с толкова добра и предана прислужница като вас!

Потупа и погали ръката ми, а после я пусна. Погледна си часовника. Улови погледа на Господина и кимна.

– Много добре – каза. – Много добре. А сега дали бихте могли да ни покажете...

– Разбира се – отвърна бързо Господина. – Разбира се. Оттук. – Отвори вратата, тримата се обърнаха с гръб към мен и излязоха. Наблюдавах ги, докато си тръгваха, и внезапно ме обзе някакво чувство – не бих могла да кажа дали беше мъка или страх. Направих крачка и извиках след тях:

– Тя не обича яйца, сър! – Доктор Кристи се обърна леко. Бях вдигнала ръка. Усетих я как се отпуска. – Тя не обича яйца – повторих с по-слаб глас – в нито едно ястие.

Това беше всичко, което можах да измисля. Той се усмихна и се поклони, но някак си снизходително. Доктор Грейвс си записа в бележника или се престори, че си записва: "Не обича яйца". Господина ги заведе до стаята на Мод. После се върна при мен.

– Нали ще почакаш, докато я прегледат? – попита.

Не отговорих. Той затвори вратата на стаята ми. Стените обаче бяха като от хартия: чух ги, че се движат, и долових буботенето на лекаря, докато задаваше въпросите си. След няколко минути долетя нейният глас, който се извисяваше и затихваше, докато сълзите ѝ капеха.

Лекарите не се задържаха дълго при нея. Предположих, че са разбрали всичко, което им е било нужно, от мен и от мисис Крийм. След като си заминаха, отидох при нея, а Господина стоеше зад стола ѝ и държеше бледата ѝ глава в ръцете си. Беше се навел, за да може да я гледа, и вероятно ѝ шепнеше и я дразнеше. Щом ме видя, се изправи и каза:

– Сю, погледни господарката си. Не смяташ ли, че очите ѝ блестят малко по-силно?

Те наистина блестяха от сълзите, които още напираха в тях, и бяха зачервени по крайчетата.

– Добре ли сте, мис? – попитах.

– Добре е – отвърна Господина. – Мисля, че компанията на приятелите ми я развесели. Мисля, че на тези мили хора, Кристи и Грейвс, им беше много приятно с нея, а, какво ще кажеш, Сю, нима една жена не би разцъфтяла, ако разбере, че е доставила удоволствие на някой мъж?

Тя извърна глава, повдигна ръка и дръпна немощно пръстите му, които я стискаха. Той подържа лицето ѝ още малко, а после се отдалечи от нея.

– Какъв глупак съм бил – каза ми. – Помолих мисис Ривърс да остане на това тихо място, за да укрепне, като си мислех, че тишината ще ѝ помогне. Сега разбирам, че тя се нуждае от оживлението на големия град. Грейвс и Кристи също го разбраха. Толкова са нетърпеливи да се присъединим към тях в Челси, че Кристи ще ни предостави каретата и кочияша си! Утре заминаваме. Какво ще кажеш, Мод?

Тя беше обърнала погледа си към прозореца. Вдигна глава към него и белите ѝ бузи леко порозовяха.

– Утре ли? – попита. – Толкова скоро?

Той кимна. – Утре потегляме. Към една огромна къща с красиви, тихи стаи и добри прислужници, която те очаква.