Сара Уотърс - Крадлата

След това тя вече не питаше колко време ще останат. Руменината не се върна върху бузите ѝ. Очите ѝ все още бяха безжизнени. Господина накара мисис Крийм да ѝ приготвя укрепваща храна, а тя продължаваше да носи яйца, бъбреци, черен дроб, мазен бекон и кървавица. От месото в стаята миришеше на кисело. Мод не можеше да яде нито едно от тези неща. Изяждах ги вместо нея, защото някой трябваше да го прави. Ядях, а тя седеше до прозореца и гледаше навън, като въртеше пръстена върху пръста си, протягаше се или дърпаше кичур коса пред устата си.

Косата ѝ беше безжизнена като очите ѝ. Не ми позволяваше да я измия, даже и да я среша – оплакваше се, че не може да търпи гребена, като я дере по главата. Носеше същата рокля, с която беше пристигнала от Брайър; по подгъва ѝ имаше кал. Даде най-хубавата си рокля, която беше от коприна, на мен. Каза:

– Защо да си я слагам тук? Предпочитам да я виждам облечена на теб. По-добре да я носиш ти, вместо да стои в шкафа.

Пръстите ни се допряха под коприната. Трепнахме и отстъпихме встрани една от друга. След онази първа нощ тя повече не се опита да ме целуне.

Взех роклята. Тя ми помогна да преживея ужасните часове – седях и я отпусках в талията, а на нея, изглежда, ѝ беше приятно да ме гледа как я шия. След като свърших, я облякох и застанах пред нея; на лицето ѝ се появи странно изражение.

– Колко добре изглеждаш! – възкликна и кръвта нахлу в лицето ѝ. – Цветът ѝ кара очите и косата ти да изпъкват. Знаех си, че ще бъде така. Сега си истинска красавица, нали? А аз съм грозна, не смяташ ли?

Бях поискала от мисис Крийм едно малко огледало. Тя го взе с трепереща ръка, приближи се до мен и го вдигна пред своето и моето лице. Спомних си как ме облече навремето в стаята си и каза, че бихме могли да бъдем сестри, колко весела беше тогава и колко естествено и безгрижно се държеше. Харесваше ѝ да стои пред огледалото си и да се докарва, за Господина. А сега... видях го! Видях го в безумната дяволитост в погледа ѝ! Сега тя се радваше, че се е превърнала в грозно момиче. Според нея това означаваше, че той няма да я желае.

Бих могла поне веднъж да ѝ кажа, че той така или иначе ще я желае.

Не знаех какво ѝ е сторил. Не му говорех, освен ако не се налагаше. Правех всичко необходимо, но в някакъв дълбок, окаян унес, без да си позволявам да мисля и да чувствам; бях потисната почти колкото нея. А Господина, трябва да призная, също изглеждаше тревожен. Идваше само за да я целуне или да ѝ се скара, за малко всеки ден, а през останалото време седеше във всекидневната на мисис Крийм и палеше цигари – димът се просмукваше през пода и се смесваше с миризмата на месото, на нощното гърне и на чаршафите върху леглото. Един-два пъти излезе да язди. Опитваше се да научи нещо за мистър Лили, но беше чул само, че се носел слух за някаква необичайна суматоха в Брайър, но никой не знаел точно каква.

Вечер седеше до оградата зад къщата и наблюдаваше прасетата с черните зурли. Понякога се разхождаше по тесния път между живите плетове или около двора на църквата. Вървеше обаче така, сякаш си даваше сметка, че го наблюдаваме – не по стария наперен начин, по който се движеше, за да се разтъпче и да пуши, а с неравномерни крачки, като че ли не издържаше на погледите ни, вперени в гърба му.

Нощем я събличах, той идваше и аз ги оставях и лежах сама, пъхнала глава между възглавницата и шумолящия сламеник.

Трябваше да се досетя, че му се е наложило да го направи с нея само тогава. Трябваше да се досетя, че е възможно да се е страхувал тя да не забременее. Имаше обаче други неща, които той навярно е искал тя да върши, след като е разбрал колко гладки са ръцете ѝ, колко мека е гръдта ѝ и колко топла и нежна е устата ѝ .

Всяка сутрин, когато отивах при нея, тя изглеждаше все по-бледа, по-слаба и по-замаяна от предишната нощ, а той все по-често избягваше погледа ми, дърпаше бакенбардите си и от напереността му не бе останала и следа.

Поне си даваше сметка с какво ужасно нещо се е захванал, проклетникът му неден.

Най-накрая повика лекаря.

Чух го, докато пишеше писмото във всекидневната на мисис Крийм. Лекарят му беше познат. Предполагам, че преди се беше занимавал с някаква непозволена дейност, която вероятно е била свързана с женски неразположения, и за по-безопасно се беше захванал с лудницата. За нас обаче далаверите означаваха сигурност. Във всеки случай той не беше част от плана на Господина. На Господина не би му харесало да дели парите с него.

Освен това историята беше съвсем достоверна. А и мисис Крийм щеше да я потвърди. Мод беше млада, с детински ум и беше държана настрани от света. Изглеждаше влюбена в Господина и той беше влюбен в нея; двамата обаче бяха женени от не повече от час, когато поведението ѝ беше започнало да става особено.