Сара Уотърс - Крадлата

– Мисис Съксби ме е научила на много неща – отвърнах, – но не и на това, което казвате в момента.

– Мисис Съксби много те пазеше – заяви той. – Прекалено много. Момчетата от Бъроу са прави, като казват, че си бавна. Тя те пазеше прекалено много и прекалено дълго. Ето така. – Той сви ръката си в юмрук.

– О, вървете на майната си! – отвърнах.

След като чу последните ми думи, бузите му под бакенбардите почервеняха и аз си помислих, че ще стане и ще ме удари. Но той само се наведе напред, така както беше седнал, и се пресегна, за да хване облегалката на стола ми. Прошепна:

– Ако още веднъж те видя да избухваш, ще те захвърля, Сю, без да ми мигне окото. Разбра ли ме? Вече съм постигнал достатъчно, за да мина и без теб, ако се наложи. Тя ще направи всичко, което ѝ кажа. И какво би станало, ако, да речем, старата ми бавачка в Лондон изведнъж се разболее и се наложи племенницата ѝ да се грижи за нея? Какво ще правиш тогава? Би ли искала отново да облечеш старата вълнена рокля и да се върнеш на Лант стрийт с празни ръце?

Извиках:

– Ще кажа на мистър Лили!

– Мислиш ли, че той ще те изтърпи в стаята си достатъчно дълго, за да те изслуша?

– Тогава ще кажа на Мод.

– Добре. И защо не ѝ кажеш също така, щом се каниш да поговориш с нея, че имам заострена опашка и двойни копита? Защото щях да ги имам, ако трябваше да изиграя престъпленията си на сцената. Никой обаче не очаква да срещне мъж като мен в реалния живот. Тя ще предпочете да не ти повярва. Не може да си позволи да ти повярва! Стигнала е дотам, че веднага трябва да се омъжи за мен, тъй като в противен случай ще бъде опропастена. Трябва да постъпи така, както аз казвам, или да остане тук и да не върши нищо през остатъка от живота си. Мислиш ли, че ще го направи?

Какво бих могла да му отговоря? Тя почти ми беше дала да разбера, че няма да го направи. Ето защо замълчах. Но от този миг нататък го намразих. Той поседя още малко с ръка върху стола ми и с очи, вперени в моите; после се чу потропването на пантофите на Мод по стъпалата и след секунда лицето ѝ се показа иззад врата. Тогава той естествено се облегна назад и изражението му се промени. Стана, аз също станах и направих отчаян опит да се поклоня. Той се приближи бързо до нея и я заведе до камината.

– Измръзнала си – каза.

Двамата застанаха пред лавицата на камината, но аз виждах лицата им в огледалото. Тя гледаше към въглените. Той се взираше в мен. После въздъхна и поклати омразната си глава.

– О, Сю, днес си ужасно неотстъпчива.

– Какво има? – попита тя.

Преглътнах, без да ѝ отговоря. Той каза:

– Бедната Сю, съвсем я изтощих. Дразних я, докато те нямаше.

– Дразнил си я? Как? – попита тя, като се усмихваше нацупено.

– Не ѝ позволявах да шие, понеже не говорех за нищо друго, освен за теб! Тя твърди, че има добро сърце. А всъщност няма никакво сърце. Казах ѝ, че очите ме болят от желание да те гледам, а тя ме посъветва да им сложа превръзка и да не излизам от стаята си. Казах ѝ, че ушите ми пищят от желание да чувам сладкия ти глас, а тя искаше да накара Маргарет да донесе рициново масло, за да си сложа няколко капки. Показах ѝ тази невинна бяла ръка, която копнее за целувките ти, а тя отвърна, че било най-добре да ... – Той замълча.

– Какво? – попита Мод.

– Да си я сложа в джоба.

Той се усмихна. Мод ме погледна подозрително.

– Горката ръка – каза най-накрая.

Той си вдигна ръката.

– Тя все още копнее за целувките ти – отвърна.

Тя се поколеба, а после я хвана, задържа я в двете си слаби ръце и докосна с устни пръстите и кокалчетата му.

– Не там – бързо каза той. – Не там, а тук.

Завъртя си китката и ѝ показа дланта си. Тя отново се поколеба, а после наведе глава към нея. Дланта му покри устата, носа и половината от лицето ѝ.

Той улови погледа ми и кимна. Обърнах се с гръб, за да не го гледам.

Защото той беше прав, да го вземат дяволите! Не по отношение на Мод, тъй като аз знаех, каквото и да говореше той за сърцата и за тръбите за газ, че тя е сладка и мила, че е всичко, което може да бъде наречено нежно, красиво и добро. Беше обаче прав по отношение на мен. Как бих могла да се върна в Брайър с празни ръце? От мен се очакваше да направя мисис Съксби богата. Как бих могла да се върна при нея, при мистър Ибс и при Джон и да заявя, че съм зарязала плана и съм позволила да ми се изплъзнат трите хиляди, понеже...

Понеже какво? Понеже чувствата ми са се оказали по-нежни, отколкото съм предполагала? Те биха си помислили, че не са ми издържали нервите. Биха ми се изсмели в лицето! Знаеше се с какво име се ползвам. Бях дъщеря на убийца. Хранех известни надежди. Нежните чувства не бяха част от тях. И как би могло да бъде другояче?