Сара Уотърс - Крадлата

– Защото ще съм много богата – заяви лековерно, – след като се омъжа, нали?

Потрепери, усмихна се и ме стисна за ръката, а после ме притегли към себе си и доближи главата си до моята. Бузата ѝ беше студена и гладка като перла. Косата ѝ блестеше от дъждовните капки. Мисля, че плачеше. Аз обаче не се отдръпнах, за да се опитам да разбера дали плаче. Не исках да види лицето ми. Мисля, че погледът ми беше ужасен.

През онзи следобед тя подреди рисунките си както обикновено, но четките и боите останаха сухи. Господина дойде във всекидневната ѝ, бързо се приближи и застана пред нея, сякаш копнееше да я дръпне към себе си, но не смееше. Назова я по име – не мис Лили, а Мод. Изрече името с тих, пламенен глас. Тя се разтрепери, поколеба се, а после кимна. Той въздъхна дълбоко, стисна я за ръката и падна на колене пред нея; помислих си, че малко пресилва нещата, а и тя сякаш изпитваше съмнение. Тя каза: – Не, не тук! – Хвърли бърз поглед към мен, а той, след като видя лицето ѝ, отвърна: – Можем да се държим съвсем свободно пред Сю, нали? Ти си ѝ казала? Тя знае всичко? – Обърна се към мен и поклати измъчено глава, сякаш очите го боляха, когато гледаше към всяко друго нещо, освен към нея. – Ах, Сю, ако някога си била приятелка на господарката си, бъди и сега нейна приятелка! Ако някога си гледала с умиление на глупава двойка влюбени, погледни с умиление и на нас!

Взря се в мен. Аз също се взрях в него.

– Тя обеща да ни помогне – каза Мод. – Но, мистър Ривърс...

– О, Мод – отвърна той. – Нима искаш да ме обидиш?

Тя наведе глава. Каза:

– Тогава ще те наричам Ричард.

– Така е по-добре.

Той все още беше коленичил с вдигнато лице. Тя докосна бузата му. Той наведе глава и целуна ръцете ѝ, а тя бързо ги дръпна. Каза:

– Сю ще ни помогне с всичко, което е по силите ѝ. Но ние трябва да бъдем внимателни, Ричард.

Той се усмихна и поклати глава. Отвърна:

– Като ме гледаш, смяташ ли, че няма да бъда внимателен?

– Изправи се и се отдалечи от нея. Каза: – Знаеш ли колко внимателен ще ме направи любовта? Ето, погледни ръцете ми. Да речем, че между тях е опъната паяжина. Тя е моят блян. А в средата ѝ има паяк с окраска на скъпоценен камък. Паякът си ти. Ще те нося ето така – толкова нежно, толкова внимателно, без никакво клатене, че няма да разбереш, че съм те взел на ръце.

Докато говореше, белите му длани бяха свити, а после се взря в пространството между тях, разпери пръсти и се засмя. Обърнах се настрани. Когато отново погледнах към нея, той беше хванал ръцете ѝ и ги държеше, без да ги стиска, до сърцето си. Тя като че ли беше малко по-спокойна. Седяха и си шепнеха.

Спомних си онова, което ми беше казала при гробовете, спомних си как си търкаше дланта. Помислих си: "Това не значеше нищо, вече го е забравила. Как да не го обича, след като е толкова красив и изглежда толкова мил?"

Казах си: "Разбира се, че го обича". Наблюдавах го как се навежда към нея, как я докосва и я кара да се изчервява. "Кой не би го обичал?"

После той вдигна глава и улови погледа ми и аз, макар и да беше много глупаво от моя страна, също се изчервих. Каза:

– Знаеш си задълженията, Сю. Ти имаш зорко око. Когато се наложи, с радост ще се възползваме от това. Но днес... няма ли нещо, което трябва да свършиш? – Посочи с поглед към вратата на спалнята на Мод. – Там те чака един шилинг, ако си намериш някакво занимание.

Бях готова да се изправя на крака. Бях готова да тръгна. До такава степен бях свикнала да играя ролята на прислужница. И тогава видях Мод. Цветът почти беше изчезнал от лицето ѝ. Тя попита:

– Ами ако Маргарет или някое от момичетата дойде до вратата?

– Защо да го правят? – отвърна Господина. – Но дори и да дойдат, какво ще чуят? Ще бъдем съвсем тихи. И те ще си отидат. – Усмихна ми се лукаво. – Бъди мила, Сю. Бъди мила с влюбените. Ти никога ли не си имала любовник?

Можеше спокойно да съм излязла, преди да го беше изрекъл. Веднага си помислих: "За какъв се смята? Може да се прави на лорд, но не е нищо повече от един мошеник. Носи фалшив пръстен и нито една от монетите му не беше истинска". Аз знаех повече за тайните на Мод от него. Аз спях до нея в леглото ѝ. Аз я накарах да ме обича като сестра, а той я накара да се страхува от него. Ако исках, можех да обърна нещата така, че да я настроя срещу него! Беше достатъчно, че в крайна сметка щеше да се ожени за нея. Беше достатъчно, че можеше да я целува, когато поиска. Нямаше да му позволя да я дърпа и да я изнервя. Рекох си: "Върви по дяволите, аз така или иначе ще си получа трите хиляди!".