Сара Уотърс - Крадлата

– Донеси го тук, моля те – отвърна тя. А после: – Ще ми подадеш ли и шала? Руменината беше изчезнала от лицето ѝ, макар че бузата ѝ още беше зачервена на мястото, където я бях натискала. Когато метнах шала върху раменете ѝ, я усетих, че трепери.

Наблюдавах я, като се опитвах тя да не забележи, докато се движех из стаята ѝ – преместих няколко книги и възглавници, прибрах напръстника и затворих кутията. Видях я как обърна писмото и го опипа; тя, разбира се, не можеше да скъса хартията с ръкавиците върху ръцете си. Ето защо ме погледна крадешком, а после отпусна ръце – все още трепереше, но си придаваше безразличен вид, с който искаше да покаже, че не се интересува от писмото, но който всъщност говореше, че то е всичко за нея, и разкопча едната ръкавица, сложи пръст върху печата, издърпа писмото от плика, хвана го с голата си ръка и го прочете. А после изпусна дъха си с една-единствена дълбока въздишка. Взех някаква възглавница и изтърсих прахта от нея.

– Добри новини, мис, нали? – попитах, тъй като мислех, че съм длъжна да го направя.

Тя се поколеба. А после: – Много добри – отвърна, – имам предвид за чичо ми. От мистър Ривърс от Лондон е и знаеш ли какво? – Усмихна се. – Той се връща в Брайър, утре!

През целия ден усмивката не слизаше от лицето ѝ, сякаш беше нарисувана, а следобед, когато се върна от библиотеката на чичо си, тя не седна да шие, нито излезе на разходка, даже не игра карти, а само крачеше из стаята и понякога се поглеждаше в огледалото, приглаждаше веждите си и докосваше пълните си устни, като почти не ми говореше и не ме забелязваше.

Въпреки всичко аз извадих картите и играх сама. Сетих се за Господина, който редеше поповете и дамите в кухнята на Лант стрийт, докато ни разкриваше плана си. После се сетих за Дейнти. Майка ѝ, която се удави, можеше да предсказва бъдещето с тесте карти. Бях я виждала да го прави, много пъти.

Погледнах към Мод, която стоеше пред огледалото и мечтаеше. Попитах:

– Бихте ли искали да разберете какво ще ви се случи в бъдеще, мис? Знаете ли, че можете да го научите от реда, по който следват картите?

Това я накара да спре да гледа своето лице и да погледне моето. След малко каза:

– Мислех си, че само циганките умеят да го правят.

– Не казвайте на Маргарет или на мисис Стайлс – отвърнах. – Баба ми е била циганска принцеса.

Всъщност баба ми може и да е била циганска принцеса. Събрах картите и ѝ ги подадох. Тя се поколеба, а после дойде, седна до мен и докато си разперваше полата, попита:

– Какво трябва да правя?

Казах ѝ, че трябва за миг да затвори очи и да си помисли за нещата, които са най-близо до сърцето ѝ, и тя го направи. После казах, че трябва да вземе картите и да сложи пред себе си първите седем от тях с лицевата страна надолу, както, доколкото си спомням, правеше майката на Дейнти; или може би картите бяха девет. Както и да е, Мод сложи седем.

Погледнах я в очите и я попитах:

– Наистина ли желаете да узнаете бъдещето си?

Тя отвърна: – Плашиш ме, Сю!

Аз повторих: – Наистина ли желаете да го узнаете? Трябва обаче да вършите онова, на което ви учат картите. Ако поискате от тях да ви покажат накъде да вървите, а вие изберете да следвате друг път, това ще ви донесе нещастие. Обещавате ли, че ще се обвържете със съдбата, която те ще ви разкрият?

– Да – тихо отвърна тя.

– Добре – казах. – Ето, пред вас е изложен целият ви живот. Нека да видим първата му част. Тези карти показват миналото ви.

Обърнах първите две карти. Бяха дама купа и тройка пика. Помнех ги, защото, разбира се, докато тя седеше със затворени очи, бях прехвърлила набързо картите в тестето, както според мен би постъпил всеки на мое място в онзи момент.

Разгледах ги и добавих:

– Хмм, тъжни карти. Ето една мила и красива дама, вижте, ще има раздяла и ще настане раздор.

Тя се ококори, а после сложи ръка на гърлото си.

– Продължавай – каза. Лицето ѝ беше пребледняло.

– Да видим следващите три карти – отвърнах. – Те показват настоящето ви. – Обърнах ги със замах. – Поп каро: строг стар господин. Петица спатия: изсъхнали устни. Кавалер пика...

Не бързах. Тя се наведе към мен.

– Кой е той? – попита. – Кой е кавалерът?

Отвърнах, че е млад мъж на кон с добрина в сърцето; тя ме погледна толкова учудено и доверчиво, че едва не ми стана мъчно за нея. Каза с тих глас:

– Сега наистина ме е страх! Не обръщай следващите карти.

Отвърнах:

– Трябва, мис. В противен случай късметът ви ще ви напусне. Вижте, тези показват бъдещето ви.