Сара Уотърс - Крадлата

– Това е мисис Стайлс, чула е, че колата пристига – каза Уилям. Прекосихме двора, за да идем при нея. Стори ми се, че видях пламък на свещ над нас до един малък прозорец, който примигна и изгасна.

Вратата водеше към коридор, а той – към огромна светла кухня, около пет пъти по-голяма от нашата кухня на Лант стрийт, с гърнета, закачени в редици върху варосаната стена, и няколко заека, висящи на куки от гредите на тавана. До широка очукана маса седяха едно момче, една жена и три-четири момичета; те, разбира се, впериха очи в мен. Оглеждаха бонето ми и кройката на наметалото ми. Тъй като носеха рокли и престилки на прислужници, не си направих труда да ги огледам.

Мисис Стайлс заяви:

– Е, едва ли можеше да закъснееш повече. Още малко и щеше да останеш в селото. Тук си лягаме рано.

Беше около петдесетгодишна, с бяла шапка с къдрички и беше от хората, които избягват да те гледат в очите, докато разговарят с теб. Носеше ключове, закачени на верижка на кръста ѝ. Прости, старомодни ключове – можех да направя копие на всеки един от тях.

Поклоних ѝ се леко. Не казах, макар че спокойно бих могла да го направя, че трябва да бъде благодарна, задето не се върнах от Падингтън обратно вкъщи, че ми се искаше да се бях върнала, че онова, което преживях, докато се опитвах да пропътувам четирийсетте мили между Лондон и Брайър, идваше да покаже, че не е трябвало да напускам града. Казах само:

– Несъмнено съм много благодарна, че все пак сте изпратили двуколката.

Момичетата на масата се изкискаха, когато проговорих. Жената до тях – беше готвачката, стана и започна да ми приготвя вечерята върху един поднос. Уилям Инкър обясни:

– Мис Смит идва от едно доста добро място в Лондон, мисис Стайлс. И няколко пъти е била във Франция.

– Така ли? – попита мисис Стайлс.

– Само един-два пъти – отвърнах. Навярно всички си помислиха, че се хваля.

– Мъжете там били с много къси крака.

Мисис Стайлс кимна. Момичетата на масата отново се изкискаха, а едно от тях прошепна нещо, което накара момчето да се изчерви. Подносът ми вече беше готов и мисис Стайлс каза:

– Маргарет, можеш да го занесеш в моя килер. Мис Смит, смятам, че трябва да те заведа някъде, където би могла да си изплакнеш ръцете и лицето.

Реших, че възнамерява да ми покаже клозета, и отвърнах, че бих искала да ме заведе до него. Тя ми подаде свещ и аз тръгнах след нея по един друг къс коридор към един друг двор, в който имаше клозет с изкопана в земята дупка и закачена на шиш хартия.

После ме заведе до стаичката си. В нея върху лавицата над камината имаше бели восъчни цветя, снимка на моряк в рамка, навярно на капитан Стайлс, който беше отплувал в морето, и портрет на ангел, изработен изцяло от косми, навярно на мистър Стайлс, който беше отпътувал в отвъдното. Мисис Стайлс седеше и ме наблюдаваше, докато вечерях. Вечерята се състоеше от ядене с овнешка кайма, хляб и масло, нищо особено, и, както вероятно предполагате, ми отне малко време да се справя с нея, тъй като бях много гладна. Докато се хранех, долетя бавният звън на часовника, който бях чула преди това, беше девет и половина. Попитах:

– Цяла нощ ли бие часовникът?

Мисис Стайлс кимна и отвърна:

– Цяла нощ и цял ден на кръгъл и на половин час. Мистър Лили обича да води редовен живот. Сама ще се убедиш, че е така.

– А мис Лили? – попитах, докато изчиствах трохите от ъгълчето на устата си. – Какво обича тя?

Мисис Стайлс си оправи престилката.

– Обича онова, което обича чичо ѝ – заяви.

После размърда устни. Каза:

– Ще видиш, мис Смит, че мис Мод е съвсем младо момиче, макар и да е господарка на тази огромна къща. Прислужниците не я притесняват, защото са отговорни пред мен. Смея да твърдя, че съм била икономка достатъчно дълго, за да знам как да осигуря прислужница на собствената си господарка, но даже икономката трябва да върши каквото ѝ заповядат, а мис Мод го уреди зад гърба ми. Направо зад гърба ми. Не смятам, че е особено разумно за момиче на нейните години, но ще видим какво ще излезе от тази работа.

Отвърнах:

– Сигурна съм, че всичко, което върши мис Лили, е за добро.

Тя заяви:

– Разполагам с многоброен персонал от прислужници, за да мога да се погрижа да бъде така. Това е добре управлявана къща, мис Смит, и се надявам, че ще ти хареса. Не знам какво си правила на предишното си място. Не знам какви са разбиранията в Лондон относно задълженията на прислужницата на една дама. Никога не съм ходила там, никога не е ходила в Лондон! , и не мога да кажа. Ако обаче уважаваш другите момичета, сигурна съм, че и те ще те уважават. Що се отнася до мъжете и момчетата, които работят в конюшнята, надявам се, че никога няма да те виждам да разговаряш с тях повече, отколкото е необходимо...