Сара Уотърс - Крадлата

Здесь есть возможность читать онлайн «Сара Уотърс - Крадлата» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: Алтера, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Крадлата: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Крадлата»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В един от най-бедните квартали на Лондон от втората половина на XIX в. в бордей на злодеи расте Сюзан Триндър. С отглеждането ѝ са се заели две доста съмнителни личности – мисис Съксби, която се грижи за изоставени деца и търгува с тях, и мистър Ибс, който изкупува крадени вещи. Но един ден, когато на прага на дома им пристъпва неотразимият Ричард Ривърс, когото всички наричат Господина, в живота на момичето настъпва рязък обрат.
В типичната за викторианския роман атмосфера на "Крадлата" ролите на злодеите и жертвите се сменят и краят е непредсказуем. В тази история, която изобилства със силни усещания и неочаквани обрати, нищо не е такова, каквото изглежда. Това е свят, населен с не особено порядъчни "господа" и жестоки прислужници със злонамерени стремежи, в който трябва да се пристъпва изключително внимателно.
Неотразимата атмосфера, премереното темпо и безупречната фабула – качества, които са рядкост в съвременната художествена литература, правят този изключително сериозен роман прекрасно четиво.
Дъглас Кенеди, "Мейл он сънди"
Както всеки друг, който е попаднал на романа, и аз се загубих в изтънченото повествование на "Крадлата".
Ник Хорнби, "Гардиан"

Крадлата — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Крадлата», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

– Нямате ли джин? – попитах най-накрая жената.

– Джин ли? – отвърна тя, все едно че бях казала "отрова".

После направи физиономия и се обърна с рамо към мен – не беше особено доволна от това, че седях до нея, надутата му кучка.

Като се вземат предвид жената и бебето, пърхащата птичка, старият баща, който заспа и захърка, момчето, което правеше книжни топчета, мъжете с вид на фермери, които пушеха и ставаха все по-намръщени, и мъглата, заради която влакът друсаше, спираше и направи закъснение от два часа до Мейдънхед, така че изпуснах влака за Марлоу и ми се наложи да чакам следващия, пътуването ми беше много неприятно. Не носех никаква храна, защото всички смятахме, че ще пристигна в Брайър навреме за чая с прислугата. Не бях слагала троха в устата си от онзи обед с хляба и сушеното месо, което беше полепнало по венците ми; седем часа по-късно в Мейдънхед обаче вече ми се струваше, че обедът е бил прекрасен. Гарата там не приличаше на Падингтън с будките за кафе, мляко и закуски и със сладкарницата. Тук имаше само една бакалница, но тя беше затворена. Седнах на куфара. Очите ми смъдяха, от мъглата. Когато си издухах носа, кърпичката ми почерня. Един мъж ме видя.

– Не плачи – каза и се усмихна.

– Не плача! – отвърнах.

Той ми намигна и ме попита за името ми.

В града можеше да се флиртува. Но сега не бях в града. Не му отговорих. Когато влакът за Марлоу пристигна, аз се качих отзад във вагона, а той седна отпред, но с лице към мен, и в продължение на един час се опитваше да улови погледа ми. Спомних си, че Дейнти ми разказа как веднъж седяла във влака близо до някакъв господин, а той си разкопчал панталоните, показал ѝ пишката си и я накарал да я подържи, тя я подържала, а той ѝ дал една лира. Чудех се как щях да постъпя аз, ако този мъж ме беше накарал да му пипна пишката – дали щях да изпищя, или щях да погледна на другата страна, или пък щях да я пипна или да направя нещо друго.

Пък и лирата едва ли щеше да ми бъде нужна, като се има предвид къде ме пращаха!

Във всеки случай с подобни пари трудно можеш да свършиш нещо. Дейнти не успя да похарчи своите, защото се страхуваше, че баща ѝ ще ги види и ще разбере, че е кривнала от правия път. Скри лирата зад една откъртена тухла в стената на фабриката за нишесте и сложи специален знак, за да знае само тя за мястото. Каза, че ще ни разкрие къде е, когато е на смъртно легло, за да я погребем с нея.

И така, мъжът във влака ме наблюдаваше много внимателно, но дори и да си е разкопчал панталоните, аз не го видях. Най-накрая той си повдигна шапката, кимна ми и слезе. Последваха още спирки и на всяка слизаше по някой пътник от по-далечния край на влака, но не се качваше никой. Гарите ставаха все по-малки и по-тъмни, докато най-накрая на тях нямаше нищо друго, освен по едно дърво. Никъде не се виждаше нищо друго, освен дървета, а зад тях – мъгла, сива мъгла, а не кафява, а над нея беше тъмното нощно небе. Когато дърветата и храстите се сгъстиха най-много, а небето стана по-тъмно, отколкото си представях, че може да бъде едно небе, влакът спря за последен път, в Марлоу.

Тук не слезе никой друг, освен мен. Бях последният пътник. Кондукторът съобщи името на спирката и дойде да свали куфара ми. Каза:

– Това нещо иска носене. Никой ли не е дошъл да ви посрещне?

Отговорих, че трябва да има един човек с двуколка, който ще ме закара до Брайър. Мъжът ме попита дали имам предвид двуколката, която идвала да вземе пощата, защото тя сигурно била дошла и се била върнала обратно преди три часа. Измери ме с очи.

– Пристигате от Лондон, нали? – попита. После извика на коларя, който гледаше от кабриолета си: – Пристига от Лондон и трябва да продължи до Брайър. Обясних ѝ, че двуколката от Брайър сигурно е дошла и се е върнала обратно.

– Да, дошла е и се е върнала обратно – извика коларят. – Дошла и се е върнала обратно според мен преди три часа.

Стоях и треперех. Тук беше по-студено, отколкото у дома. Беше по-студено и по-тъмно и въздухът миришеше особено, а хората, не го ли казах? , бяха бъбриви глупаци.

Попитах:

– Няма ли някой файтон, който да ме закара?

– Файтон ли? – отвърна кондукторът. После изкрещя на коларя: – Тя търси файтон!

– Файтон!

Двамата се засмяха и не спряха, докато не се закашляха. Кондукторът извади носна кърпа и си избърса устата, а после извика:

– Майко мила! Ох, майко мила! Файтон в Марлоу?

– О, върви на майната си! – отвърнах. – Вървете на майната си и двамата!

Вдигнах куфара и се отправих с него към мястото, където проблясваха няколко светлини, които според мен идваха от къщите на селото. Кондукторът изкрещя:

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Крадлата»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Крадлата» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Крадлата»

Обсуждение, отзывы о книге «Крадлата» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x