Сара Уотърс - Крадлата

– Не е ли по-добре да се върнем – попитах – и да опитаме отново утре?

Господина обаче каза, че в Марлоу щяла да бъде изпратена двуколка, за да посрещне влака, и било по-добре да закъснея, отколкото въобще да не пристигна.

Все пак, когато най-накрая се добрахме до Падингтън, се оказа, че всички влакове са закъснели и се движат бавно подобно на останалите превозни средства. Наложи се да чакаме един час, преди кондукторът да подаде сигнал, че пътниците могат да се качват на влака за Бристол, който щеше да бъде моят влак до Мейдънхед, а там трябваше да го сменя с друг. Стояхме под тиктакащия часовник, въртяхме се неспокойно и си духахме на ръцете. Огромните лампи бяха запалени, но мъглата се беше спуснала и се беше смесила с парата – влачеше се от една арка към друга арка и затъмняваше светлината. Стените бяха покрити с черен креп от времето, когато принц Алберт [7] Принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота (1819 – 1861 г.) – съпругът на кралица Виктория. – Бел. Пр. беше починал; платът беше изпоцапан от птиците. Стори ми се много мрачно за такова внушително място. И разбира се, бяхме заобиколени от огромна тълпа от хора, които чакаха и ругаеха или се блъскаха, или пък оставяха децата и кучетата си да тичат в краката ни.

– Мамка му! – изкрещя Господина със силен, сърдит глас, когато колелото на една инвалидна количка мина през пръста на крака му. Наведе се, за да избърше прахта от ботуша си, а после се изправи, запали цигара и се закашля. Беше вдигнал високо яката си и носеше черна широкопола мека шапка. Бялото на очите му беше пожълтяло, сякаш беше изцапано с питието, което мистър Ибс приготвяше. В този момент той въобще не приличаше на мъж, по когото едно момиче би си загубило ума.

Отново се закашля.

– Майната му и на тютюна! – изкрещя и махна едно късче, което беше паднало на езика му. После улови погледа ми и лицето му се промени. – Майната му на този скапан живот във всичките му форми, нали, Съки? Двамата с теб ще приключим с него, съвсем скоро.

Извърнах очи, без да отговоря. Бях танцувала бърз валс с него предишната нощ. Сега, далече от Лант стрийт, от мисис Съксби и мистър Ибс, сред всички тези мъже и жени, които се бяха скупчили и мърмореха около нас, той ми изглеждаше като непознат човек и аз се стеснявах от него. Помислих си: "Вие не означавате нищо за мен". И отново бях на път да кажа, че трябва да се върнем у дома, но знаех, че ако го бях направила, той щеше да се разсърди още повече и щеше да избухне, ето защо си замълчах.

Той си изпуши цигарата, а после изпуши още една. Отиде да се изпишка, а после и аз на свой ред отидох да се изпишкам. Чух свирката, докато си оправях полата, а когато се върнах, видях, че кондукторът беше дал знак и половината от тълпата, огромна потна маса, се беше втурнала към чакащия влак. Тръгнахме с хората, Господина ме заведе до един второкласен вагон и подаде куфара ми на мъжа, който закрепяше чантите и сандъците върху покрива. Седнах до някаква жена с бяло лице и бебе на ръце; срещу нея се бяха настанили двама яки мъже с вид на фермери. Мисля, че жената се зарадва, щом ме видя да се качвам, защото съвсем естествено, тъй като бях облечена толкова чисто и спретнато, не можеше да познае, хаха! , че съм крадла от Бъроу. След мен дойдоха едно момче и старият му баща, с канарче в клетка. Момчето седна до фермерите. Старият му баща седна до мен. Вагонът се наклони и изскърца и всички отметнахме назад глави и се взряхме в прашинките и люспите от лак, сипещи се от тавана, над който багажът изтропа и започна да се плъзга насам-натам.

Вратата остана отворена още малко, а после я затвориха. В суетнята около качването във влака почти не бях погледнала към Господина. След като ме настани, той се беше обърнал, за да поговори с кондуктора. После се приближи до отворения прозорец и каза:

– Боя се, че ще закъснееш много, Сю. Смятам обаче, че двуколката ще те чака в Марлоу. Сигурен съм, че ще чака. Трябва да се надяваш да стане така.

Веднага разбрах, че няма да стане така, и ме обзеха мъка и страх. Отвърнах бързо:

– Не може ли да дойдете с мен? И да ме изпратите до къщата?

Но как би могъл да го направи? Поклати глава и от вида му личеше, че съжалява. Двамата пътници с вид на фермери, жената, момчето и старият баща ни наблюдаваха и навярно се чудеха какво означава "къщата" и защо един мъж с широкопола мека шапка и с подобен глас говори за нея на момиче като мен.

После носачът слезе от покрива, отново се чу свирката, влакът се наклони много силно и започна да се движи. Господина си свали шапката и вървя след него, докато локомотивът набра скорост, а после се отказа – видях го как се обърна, сложи си отново шапката, вдигна си яката и изчезна. Вагонът изскърца още по-силно и започна да се клати. Жената и мъжете се хванаха за кожените дръжки, а момчето долепи лице до прозореца. Канарчето допря клюна си до пръчките на клетката. Бебето се разплака. Плака в продължение на половин час.