Сара Уотърс - Крадлата

При всяко ново нещо притисках толкова силно лице до стъклото, че то започваше да скърца в рамката. А нощем, когато къщата беше тъмна, вземах свещ и се разхождах напред-назад, напред-назад, от една стена до друга.

– Държат всички в ръцете си – казвах. – Дейнти, мистър Ибс и мисис Съксби, предполагам, Джон, а даже и Фил. Като два огромни паяка, които са си изплели паяжината. Трябва да внимаваме, Чарлс. О, наистина трябва да внимаваме! Ами ако са разбрали от доктор Кристи, че съм избягала? Сигурно вече са разбрали! Те чакат, Чарлс. Чакат мен. Тя никога не излиза от къщи, колко хитро! , понеже като стои там, е близо до мисис Съксби. Той обаче излиза. Виждала съм го. Но и аз чакам, а те не знаят това. Той излиза. Следващия път, когато излезе, ще действаме. Аз съм мухата, която им е нужна. Няма да ме хванат. Ще им изпратя теб. Подобно нещо не би им минало през ума! Хей, Чарлс?

Чарлс вече не ми отговаряше. Толкова дълго го бях държала в тъмната стая, без да прави нищо, че лицето му беше пребледняло и очите му бяха започнали да се изцъклят като очите на кукла. – Искам си палтото – все още казваше от време на време той, изблейвайки немощно; аз обаче си мисля, че вече беше забравил за какво го иска. Защото най-накрая настъпи моментът, в който той отново го каза, а аз отвърнах:

– Добре. Днес ще си го получиш. Чакахме достатъчно дълго. Днес е нашият ден.

Вместо да се зарадва обаче, той се ококори. Изглеждаше уплашен.

Навярно си мислеше, че е видял трескаво пламъче в очите ми. Не знам. Струваше ми се, че съм започнала да разсъждавам като измамница, за първи път в живота си. Заведох го обратно на Уолтинг стрийт и освободих палтото му. Но не му го дадох. После го качих в един автобус.

– За награда – заявих. – Гледай през прозореца магазините.

Намерих свободни места до една жена, която държеше бебе. Седнах и преметнах палтото на скута си. После погледнах към бебето. Жената улови погледа ми и се усмихна.

– Красиво момченце – каза. – Нали? Но не иска да заспи без майка си. Качвам го на автобуса и от друсането се унася. Стигнахме от Фулам до Боу, а сега се връщаме обратно.

– Сладурче – отвърнах. Наведох се и погалих бебето по бузата. – Вижте миглите му! Със сигурност ще разбие не едно сърце.

– И още как!

После се облегнах назад. Когато стигнахме до следващата спирка, накарах Чарлс да слезе. Жената ми каза "довиждане" и ми махна през прозореца, когато автобусът потегли. Аз обаче не ѝ махнах, защото, скривайки ръцете си под палтото на Чарлс, бях напипала колана ѝ и ѝ бях отмъкнала часовника. Беше красив дамски часовник, точно такъв, от какъвто имах нужда. Показах го на Чарлс. Той го погледна така, сякаш беше змия, която можеше да го ухапе.

– Откъде го взе? – попита.

– Един човек ми го даде.

– Не ти вярвам. Дай ми палтото.

– След малко.

– Дай ми палтото!

Вървяхме по Лондон бридж.

– Млъкни или ще го хвърля в реката. Така е по-добре. А сега ми кажи, можеш ли да пишеш?

Чарлс не ми отговори; отидох до парапета на моста, провесих палтото му над него и тогава той отново заплака, но каза, че може да пише. – Добро момче – отвърнах. Накарах го да повърви още малко, докато най-накрая срещнахме един амбулантен търговец, който продаваше листове хартия и мастила. Купих обикновен бял лист и молив, а после заведох Чарлс обратно в стаята и го накарах да седне и да напише писмо. Стоях с ръка на тила му и го наблюдавах.

– Напиши "Мисис Съксби" – казах.

Той попита:

– Как се пише?

– Не знаеш ли?

Той се намръщи, а после го написа. Видя ми се правилно. Продължих:

– А сега напиши следното. Напиши: "Бях вкарана в лудницата от онзи негодник, вашия приятел, така наречения! Господин..."

– Много бързаш – каза той, докато пишеше. Наклони глава. – "От онзи негодник, вашия приятел..."

– "...така наречения! Господин и от онази кучка Мод Лили." Трябва да напишеш тези имена така, че да изпъкват.

Моливът продължи да се движи, а после спря. Чарлс се изчерви.

– Няма да напиша онази дума – отвърна.

– Коя дума?

– Която започва с буквата "к".

– Какво?

– Която е преди мис Лили.

Ощипах го по врата.

– Ще я напишеш – казах. – Чуваш ли ме? После ще напишеш красиво и с големи букви следното: "ГЪЛЪБЧЕ – ДРУГ ПЪТ! Тя е ПО-ЛОША И ОТ НЕГО!"

Той се поколеба, а после си облиза устните и го написа.

– Дотук добре. А сега по-нататък. Напиши: "Мисис Съксби, аз избягах и съм наблизо. Изпратете ми съобщение по това момче. Той ми е приятел и пише вместо мен, казва се Чарлс. Доверете му се и ми повярвайте " ... ох! Ако не успеем, ще умра! ,...и ми повярвайте, че съм ви предана като ваша собствена дъщеря..." Тук трябва да оставиш празно място.