Лоръл Корона - Четирите годишни времена

Когато двамата излязоха, адвокатът извади друг документ.

— Има и допълнение към завещанието. Не се отнасяше до никого другиго, затова реших да го споделя с теб на четири очи. Има още една клауза, този път засягаща „Пиета“.

Той дълбоко си пое дъх, преди да продължи.

— Киарета, трудно ми е да го изрека. Съпругът ти има още едно дете, дъщеря, от известна куртизанка. Тя не искаше да отгледа момиченцето, затова Клаудио се погрижи да го приемат в „Пиета“. Грижеше се за дъщеря си възможно най-добре, но бащинството му се пазеше в тайна.

— На колко е години? — прошепна Киарета.

— Мисля, че е приблизително на същата възраст като по-голямата ти дъщеря, може би малко по-голяма. Страхувам се, че не разполагам със свободата да ти кажа името й или нещо друго, освен, че е здраво момиче, филя ди комун. — Усмихна се леко. — Очевидно не е надарена с музикален талант, но е достатъчно хубава. Във всеки случай допълнението към завещанието й осигурява годишна стипендия, която да се прибавя към зестрата й и ти ще трябва да се погрижиш сумата да се изплаща редовно, защото като изпълнител на завещанието единствена ти се разпореждаш със средствата.

Киарета седеше, загледана в нищото.

— Съжалявам, но мисля, че трябваше да те уведомя. — Адвокатът зачака, но Киарета не продума. — Съпругът ти беше забележителен човек — рече той, — може би човек на бъдещето, що се отнася до доверието му в теб. — Взе добавката към завещанието, за да подчертае думите си. — Той те обичаше. Надявам се фактът, че има друго дете, не те е накарал да се съмняваш в това.

— Не — отвърна Киарета, връщайки се към действителността. — Не, не се съмнявам. Просто е странно да знам, че в „Пиета“ има момиче, което знае също толкова малко за произхода си, колкото и аз самата, а и не мога да й кажа, нито дори да разбера коя е.

— Такова е желанието му. Съжалявам. Предполагам, ако настояваш да погледнеш в архивите…

Киарета го прекъсна.

— Имам намерение да уважа желанието на съпруга си. Той със сигурност е проявил уважение към мен.

Лицето на адвоката стана сериозно.

— В много отношения ще имаш нужда от помощ, не само сега, но и занапред. Не е лесно за човек да се нагърби с толкова много задачи, както Клаудио, а повечето от хората, с които ще трябва да работиш, не са свикнали да слушат жени. — Замълча, а сетне попита: — Ще помолиш ли Андреа да ти помогне?

Тя забеляза, че адвокатът спомена само Андреа, не и Лука. Опита да намери деликатен начин да попита за онова, което я вълнуваше.

— Знаеше ли съпругът ми за…?

Забелязвайки неудобството й, адвокатът я прекъсна:

— За връзката ти е Андреа?

— Да — кимна тя. — Искам да знам, преди да реша дали да приема помощта му, или не.

— Знаеше. И, доколкото един мъж може да одобри подобно нещо, Клаудио мислеше, че си направила добър избор. Мисля, че се е опитал да ти го каже и в завещанието си. Също така, разбира се, е знаел, че ти ще научиш трудна тайна за самия него.

Наведе се напред.

— Киарета, ако някога се запиташ дали си била добра съпруга или дали някоя друга жена се е състезавала с теб за сърцето на Клаудио, спомни си какво направи той за теб днес. Ти го промени. Мисля, че ако се беше оженил за някоя друга, брат му щеше да се разпорежда не само с наследството му, но и с живота на жена му и децата му. Вместо това от днес нататък ти се превръщаш в една от най-могъщите жени във Венеция.

Той замълча, за да й даде време да осъзнае думите му.

— Няма да ти е лесно, но ако имаш нужда от мен…

Тя зарови лице в дланите си и заоплаква съпруга си, сезона, времето, часа, момента, красивата природа и мястото, които й бяха донесли толкова много радост и толкова много болка.

Независимо от влошаващото й се състояние, Мадалена направи всичко по силите си да стане от леглото и да помогне на Киарета, но дори и най-простите дейности, свързани с гледането на децата и управляването на домакинството й идваха в повече. Костите я боляха невероятно силно и не можеше да пристъпи, без да изплаче, дори й беше трудно да диша. Върна се обратно в леглото си, засрамена, че се превръща в допълнителен товар за сестра си. Искаше й се смъртта да настъпи по-бързо, за да донесе облекчение и на двете им.

Киарета пък беше обезумяла от изтощение. Съдружниците на Клаудио минаваха през сала д’оро в почти постоянен поток и въпреки че беше помолила Лука да прекара голяма част от деня в срещи и разговори с тях, дори докладите му в края на деня изискваха повече внимание, отколкото можеше да отдели. Киарета трябваше да се справя не само с две деца, страдащи от загубата на баща им, но и с близнаците, които бяха на по-малко от година и за които бе твърдо решила, че ще ги превърне във фокус на живота си така, както беше направила с Доната и Мафео. Като капак на всичко прекарваше последната седмица със сестра си, беше сигурна в това.