Лоръл Корона - Четирите годишни времена

Доната вече беше изучавала клавесина през по-голямата част от живота си. Почти всеки следобед сядаше спокойна и замечтана пред клавиатурата и плъзгаше пръсти по нея е нарастваща самоувереност, а бедрата й докосваха тези на Киарета, докато момичето сякаш се вслушваше в звуците, които извираха от таен кладенец някъде вътре в майка й. Андреа често се присъединяваше към тях, а понякога и Лука, и Доната радостно изпискваше, когато сядаха на пейката до нея и пееха песен след песен.

Няколко месеца след последната й среща с Мадалена, Киарета и Доната седяха пред клавесина, когато влезе Зуана, за да каже на господарката си, че един от бизнес сътрудниците на Клаудио я чака на долния етаж, в сала д’оро.

— Не съм облечена — отвърна Киарета. — Кажи му да почака.

— Настоява, че е спешно, мадона.

Доната усети как тялото на майка й се напряга.

— Мама? — погледна я въпросително тя.

— Продължавай да свириш, кара — отвърна майка й, приглади полите на роклята си и пооправи прическата си пред огледалото, преди да се спусне надолу по стълбите.

До прозореца на сала д’оро стоеше един човек. През стъклото проникваше светлина, отразяваше се от позлатените стени и караше завесите от червен брокат да пламтят. Когато чу гласа й, човекът подскочи. Обърна се и Киарета забеляза, че лицето му е съкрушено.

„Мадалена“, помисли си тя.

— За сестра ми ли става дума?

— Мадалена дела Пиета? — Мъжът я погледна объркано. — Не, мадона, за съпруга ви.

След час Киарета повика Доната и Мафео в покоите си. С подпухнало лице и едва чут глас им съобщи, че баща им е мъртъв. Някъде в покрайнините на Мюнхен паднало едното колело на каретата, в която пътувал. Каретата и конете се преобърнали в канавката и вратът на Клаудио се счупил. Тялото му пътувало към Венеция, за да бъде погребано.

Тя дълго държа децата в прегръдките си, после стана.

— И двамата ще спите в моето легло през следващите няколко дни, докато не мине погребението. Сега трябва да отида в „Пиета“.

Отправи се към тоалетката си и се втренчи в огледалото, но не можеше да свърже себе си с лицето, което я гледаше оттам. Взе бурканче е руж и започна да го нанася по страните си, но беше взела твърде много и той се размаза по гънките на кожата й. Тя го разтърка, без да осъзнава какво прави. Доната приближи и взе ръката й в своята, дръпна я от крещящите мазила.

— Мама — рече тя, — нека аз да го направя. — Взе една кърпичка и дълго търка, докато не изчисти лицето на Киарета. — Просто си сложи воал — рече задавено момичето. — Някой друг ден отново ще си красива.

Приората въведе Киарета в кабинета си.

— Току-що научихме новината — рече тя. — Много съжалявам.

Киарета й благодари вдървено, като начинаеща актриса, рецитираща за първи път репликите си.

— Знам, че имаме да обсъждаме много неща, но в момента искам да видя сестра си.

Приората трепна едва забележимо и дълбоко си пое дъх.

— Ще я повикам да слезе, но знаеш, че не е добре.

— Знам. Имах намерение да попитам Клаудио за нея, когато той… — Гласът й замря и тя зарида в ръцете си.

Приората я прегърна през раменете и я поведе към един стол.

— Чакай тук. Ще накарам Анна Мария да й помогне да слезе долу.

След няколко минути Мадалена влезе в стаята. На Киарета й отне момент, докато осъзнае, че подобното на призрак създание, опряло се на ръката на Анна Мария, е сестра й. Кичури изтощена коса се бяха измъкнали от ниския кок и висяха подобно на паяжини покрай страните й. Очите й изглеждаха огромни на фона на съсухреното лице.

— Накара ни да й обещаем — рече Анна Мария плачливо.

Киарета не я чу, нито пък забеляза как приората се съгласи с думите на Анна Мария. Тя прегърна Мадалена и усети острите кости на сестра си под увисналата рокля. Сериозността на случващото се я погълна изцяло и тя зарида в ръцете на Мадалена.

— Киарета, аз… — Гласът на Мадалена се пречупи и тя също заплака.

Двете дълго стояха прегърнати. После Киарета се дръпна назад и погледна сестра си. Заговори с тон, който звучеше едновременно като заповед и молба:

— Ела с мен у дома.

Личните вещи на Клаудио бяха преместени в кабинета му и неговата спалня беше приготвена за Мадалена, за да е възможно най-близо до Киарета. В стаичка, свързана със спалнята, беше сложено легло за медицинска сестра. Видът на Мадалена изплаши Мафео, който в началото се беше отдръпнал и цяла седмица не приближи да целуне леля си, но Доната идваше и сядаше на леглото й всеки ден, за да й чете, а Бесина водеше близнаците.