Ян Гийу - Рицарят тамплиер - Рицар на Храма

Точно както Сесилия Бланка бе подсказала със знаци за въпроса на блудния син зад гърба й, той попита колко добър стрелец е бил баща му.

— Можеше да уцели сребърна монета с две стрели от двадесет и пет метра разстояние — отговори Сесилия Роса, без да й мигне окото, — поне ми се струва, че бяха двадесет и пет, но може да са били и двадесет. Със сигурност обаче беше сребърна монета.

Първоначално младият Магнус съвсем онемя като чу това. После очите му се насълзиха и той се обърна към майка си и я прегърна продължително.

Зад гърба му Сесилия Бланка попита със знаци дали наистина ставаше дума за сребърна монета.

В такъв случай е била необичайно голяма сребърна монета, отговори Сесилия Роса със знаци и потъна в сладостните обятия на сина си. В излъчването му имаше нещо, което й напомняше за младост и любов.

Непосредствено преди месата за св. Катарин, в студа, който вещаеше сурова зима, Биргер Бруса направи внезапно посещение в Рисеберя. Той нямаше време да се подготви за по-дълга среща с помощник-игумен ката Беата, отколкото бе необходимо, за да не се покаже като непочтителен в манастира на Дева Мария, който той вероятно считаше по-скоро за своя собственост.

Искаше да се срещне най-вече с икономката и когато навън стана твърде студено, двамата седнаха в работната й стая, построена по същия образец като в „Божия дом“.

Отначало той поговори по работа, макар мислите му отчетливо да бягаха в друга посока, тъй като непрестанно споменаваше предстоящия си кръстоносен поход на изток през пролетта.

После стигна до въпроса, който го вълнуваше. В Рисеберя нямаше игуменка. Ако Сесилия Роса дадеше обет сега, заради дългия й опит в манастирския живот можеха веднага да я издигнат до игуменски сан. Бе обсъдил въпроса с архиепископа, с новия архиепископ, и нямаше да има проблем с това. Сега той нетърпеливо чакаше отговор.

Сесилия Роса се почувства безсилна и съкрушена. Не можеше да си представи, че ярлът, който така добре познаваше кралица Сесилия Бланка, очакваше тя да желае да даде обет.

Когато се съвзе и размисли, тя го попита с поглед право в неговия какво всъщност цели с този въпрос. Самата тя не бе глупава, а никой в кралството не бе по-хитър от ярла, така че трябваше да има някаква доста съществена причина, за да предяви такова сурово желание.

При тези думи Биргер Бруса се усмихна с познатата си широка усмивка, настани се удобно върху единия си крак, хвана с ръце коляното си и се загледа в Сесилия Роса, преди да разкрие истината, макар и не директно.

— Ти наистина би била украшение като една от нашите жени сред Фолкунгите, Сесилия — започна той. — В известен смисъл си и сега и затова дойдох при теб с тежката си молба.

— Молба? — прекъсна го ужасена Сесилия Роса.

— Е, да го наречем въпрос. Що се отнася до сметки и сребро притежаваш ум, с който вероятно единствено Ескил би могъл да се мери. А Ескил е брат на Арн, именно той се грижи за кралството. Човек не може да те заблуди с мили думи. Затова ще ти го кажа рязко. Имаме нужда от игуменка, която да противостои на неистинния завет на една друга игуменка. Ето така стоят нещата.

— Можеше да си направиш труда да го кажеш веднага щом дойде, скъпи ярле — подкачи го Сесилия Роса. — Значи фалшивите показания на лъжкинята все пак ще стигнат до Рим?

— Да, така ще стане, при това ще ги пренесат ръце, които имат голямо желание да го сторят — отговори мрачно Биргер Бруса. — Не ни стигат непокорните народи на изток, които трябва да усмирим веднъж завинаги, а ако нямаме късмет, в по-далечно бъдеще ни предстои и голямата война.

— Голямата война със Сверкери и датчани?

— Да, точно тъй.

— Понеже Ерик, синът на Кнут, ще е роден в грях?

— Да, ето, всичко ти е ясно.

— И моите думи, както и думите на кралицата, в Рим ще тежат по-малко от написаното от една игуменка-лъжкиня?

— Вероятно да.

— А ако дам обет, тогава ще бъдат думите на една игуменка срещу тези на друга?

— Да, и може би ще спасиш кралството от война.

В този момент Сесилия Роса млъкна и се замисли. Реши, че не трябва да води такъв припрян разговор с човек като Биргер Бруса, за който всички смятаха, че е най-умният в кралството. Трябваше да спечели време за размисъл.

— Странно е как Бог е създал света и направлява хората — започна тя по-замечтано, отколкото беше в действителност.

— Наистина е странно — съгласи се Биргер Бруса, тъй като нямаше какво друго да каже.

— Рикиса продаде душата си на дявола, за да хвърли страната във война, не е ли странно?