Ян Гийу: Наследството на Арн

— Тази услуга ще ми струва скъпо, ако Роланд попадне сред убитите, когато разчистваме бойното поле утре вечер — измърмори Сигурд.

— Не целях това, а напротив, да дам на Роланд част от честта след победата утре — отвърна Биргер. — В добро настроение съм. След пристигането ти разчитам на сигурна победа. Ти пък се отърва от избора дали да възложиш на сина си безобидната задача да бъде твой знаменосец или трудната, която аз му дадох, а и двамата знаем, че той би предпочел именно нея.

— Имаш право и съм ти благодарен — съгласи се рицарят Сигурд замислено. — Може би точно както ти каза, щях да дам на Роланд някое безопасно място сред задните резерви или като мой знаменосец. Той щеше да се окаже принуден да се подчини на тази заповед, но впоследствие щеше да ме кори горчиво. Та така, значи моята задача ще бъде да събера фолкунгските пленници, след като завземем лагера им?

— Да, понеже си мъж на честта и всички те познават — потвърди Биргер. — Ще бъде по-спокойно и прилежно ти да се погрижиш за това, отколкото аз.

— След това обаче ще предам всички пленници на теб?

— Да, всички те са пленници на краля, а аз съм негов главнокомандващ — отвърна Биргер кратко и неохотно. Рицарят Сигурд го наблюдава дълго и замислено, но без омраза в погледа.

— Виждам, че нещо те мъчи, Сигурд — отбеляза Биргер, когато мълчанието им започна да натежава. — По-добре да го кажеш сега!

— Плаши ме жестокостта, която ще проявиш към пленниците, а много от тях са наши роднини. Умолявам те да си припомниш многократно повтаряните от Арн Магнусон думи за милост, думите, които е запечатал във всички ни — отговори Сигурд бавно, с намръщено чело.

— Струва ми се, че разбирам за кои думи говориш — въздъхна Биргер уморено. — Когато извадиш меча си, не мисли кого ще убиеш, а кого ще пощадиш. Те изникнаха в паметта ти, нали?

— Да — отвърна Сигурд. — Точно тях исках да ти припомня.

— Аз не съм светец като него, това не влизаше в наследството ми — сви рамене Биргер. — Освен това Арн Магнусон бъркаше по един важен въпрос, защото дори той не беше безгрешен. Сигурно си спомняш как говореше, че властта се крепи на три еднакво силни основи?

— Да, златото, меча и кръста — отговори Сигурд. — Казваше, че когато ние, Фолкунгите, ги притежаваме и трите, мирът ще трае вечно, а страната ще процъфтява. И сега твърдиш, че вече не вярваш на тази мъдрост?

— Не, само отчасти — отговори Биргер. — Скоро ще се откъснем от църквата и ще оставим на духовниците властта, която принадлежи на кръста. Няма да се месим в делата им, както и те повече няма да се намесват в това, което върши светската власт. Тогава ще стъпим на две основи — златото и меча. Има обаче и трета, която май е също толкова важна — законът. Арн Магнусон не осъзнаваше важността на законите, тъй като беше толкова добър християнин, че намираше законите на църквата и съвестта за повече от достатъчни за всички ни. И тъкмо там грешеше, може би точно защото беше много по-добър човек от теб и мен. След победата, която ще извоюваме утре, в цялото кралство ще бъде въведен кралски закон за домашния мир. Всеки ще бъде господар в собствената си къща, никой като нас с теб няма да може повече да се натрапва в чужд дом, да позори жената в него или да опразва килерите. Такава ще остане утрешната победа в бъдната памет.

Сигурд го слуша мълчалив и замислен, от време на време кимаше, сякаш беше съгласен с повечето неща и също намираше за мъдро и справедливо да се опазят запасите на селяните. И все пак не беше съвсем доволен.

— Опасявам се, че утрешната победа ще се запечата в паметта по-скоро с нещо съвсем различно — каза той накрая. — Струва ми се, че знаеш за какво говоря.

— Не, не знам — излъга Биргер и направи въпросителен жест с ръце.

— Начинът, по който ще се отнесеш с пленниците — отговори Сигурд. — Познавам те, Биргер, няма да проявиш милост към победените.

— Сега бих могъл да те излъжа, Сигурд, от страх, че отново ще промениш намерението си, ще вземеш конниците си и ще ме оставиш тук в гнездото на оси. Лъжата по такъв въпрос обаче би обидила тежко както теб, така и мен след всичките ми благодарствени молитви при пристигането ти със спасението. Да, опасенията ти ще бъдат оправдани и ще ти кажа защо. Това няма нищо общо с омраза, грубост или гняв — не съм такъв елементарен човек. Това обаче ще бъде последният бунт. Оставя ли размирниците да се измъкнат с всевъзможни уверения и фалшиви клетви в покорство до края на живота си, няма да мине дълго, преди да се върнем тук притеснени от нов бунт. Ако им взема главите, най-накрая в кралството ще настъпи мир.