Джон Шорс - Под мраморното небе

Всичко това научих от мама. Тя ме консултираше по всички въпроси — за законите, за традициите ни, за истински приятели и врагове на императора. Знаеше най-интимните им тайни, например дали са толерантни към хиндуистката вяра, дали предпочитат момчета или малки момичета в леглото. Научих всичко за техните страхове и желания, а те, както вече знаех, бяха взаимосвързани.

Братята ми учеха същите неща, но по различен начин. За моя изненада единствено Аурангзеб се интересуваше сериозно от тези уроци. Шах и Мурад тичаха по момичета, а Дара се бе отдал на философията. Аурангзеб обикаляше из императорския двор и се сприятеляваше с все повече хора, особено от офицерския кръг. Военните го харесваха, защото обичаше войната и заявяваше открито, че трябва да разширим империята.

Той често проваляше моята работа. Ако аз се сприятелях с някого и успеех да поставя няколко камъка за основа, върху които по-късно татко би изградил цял стълб, Аурангзеб се превръщаше във вятър и духаше срещу основите, подкопаваше земята под тях и разрушаваше всичко. Минаваха седмици, докато разбера, че усилията ми са отишли напразно.

За съжаление Дара не се интересуваше от държавните дела. Въпреки че беше фаворит на императора и определен за негов наследник, той се вълнуваше само от наука и изкуство. Татко също обожаваше поетите, художниците и архитектите, но разбираше, че въпреки удоволствието, което ни носят, те са неподходяща почва за изграждане на мощна империя.

Когато заговорих с Дара за това, той ми обърна внимание колкото и на праха по нозете си. Беше късно следобед. Свършихме с уроците и молитвите и решихме да се поразходим до една от най-прекрасните градини в Червената крепост.

Нашите градини напомняха рая, тревата беше вечно зелена и сочна, всичко бе създадено, за да радва душата ни. Светилището, където седнахме да си починем, се наричаше Шалимар Багх — Дом на любовта. Около него имаше овощна градина с мангови дървета, фурми и лимони, между които лъкатушеха изкуствени реки. Водата се събираше в квадратни езерца с малки фонтани. Всичко беше строено в геометрични форми. Посредством каналите засадените участъци бяха оформени като осмоъгълници, квадрати и дори триъгълници.

В далечния край на градината Измаил, старецът, чийто живот мама бе спасила, подкастряше розите. След неговата намеса градините изглеждаха по-красиви от всякога. Поляната, където седяхме, беше квадратна и през нея минаваха няколко канала. Беше хубаво, пълно с примамливи сенчести места и аромат на плодов нектар. Дара носеше тъмночервена туника и бял тюрбан. Беше решил да пуска брада и от бузите му висяха дълги редки косми. Аз бях с жълта риза и пола и дълга полупрозрачна роба от синя коприна. Воалът ми беше тюркоазен с изрисувани изящни малки бели жерави. За разлика от персийските жени, нашите воали покриват главата, ушите и врата, но лицето ни остава открито.

Между нас имаше поднос с грозде. Откъснах едно зърно и казах:

— Не ми разказа какво стана с Ладли.

— Какво?

— Когато дойде при теб.

— Дошла е при мен?

— Да, на реката.

Иначе толкова начетен, понякога Дара подлагаше на сериозно изпитание търпението ми. Докато моят ум тичаше, неговият се разхождаше.

— Може ли да не си винаги толкова директна?

Сръгах го в ребрата и си взех ново зърно.

— Просто питах.

— Тя не ти ли разказа?

— Не всичко.

— И какво ти каза?

— Че си я питал за религията й, за кастите.

Дара въздъхна и отпусна рамене. Изглеждаше по-сериозен от другите на неговата възраст, но аз също изглеждах по-голяма от връстниците си.

— Хиндуизмът — започна той, — колкото и странно да звучи това от устата на един мюсюлманин, е красива религия. Харесвам боговете им, харесвам и идеята за кармата, но не мога да се съглася с техните касти. От къде на къде някой с по-бяла кожа трябва да седи над мен в социалната йерархия, а търговецът да струва повече от работника?

— Предполагам, че по този начин внасят ред в обществото.

— Само безпристрастните закони творят ред в държавата, Джаханара, не дискриминационните.

— Но ние не сме много по-различни. Да не би ти и момчетата, които работят по нивите да сте равни?

— Знам — призна той, — както знам, че няма да се оженя за Ладли, независимо колко много я харесвам.

— Би могъл да говориш с татко. Той самият е молил баща си за ръката на мама.

— Така е, но аз не мога да го направя — тъжно каза той. — Спомни си, че татко е трябвало да се ожени първо за други. Мама си е мама, няма защо да се тревожи от конкуренция, но Ладли не би издържала всичко това.