Джон Шорс - Под мраморното небе

Като всички подобни церемонии и брачната беше дълга и досадна. Отправиха се редица молитви към Аллах, четоха се откъси от Корана и се изказаха куп благопожелания. Миналата нощ си бях изплакала очите и днес не пророних нито сълза. Стоях до съпруга си, усмихвах се и се покланях.

След официалната част започна пиршество като в приказките. Слугите запалиха огньове и изпекоха дузина агнета. В златни и сребърни плата поднесоха шишове с биволско месо и задушени зеленчуци. Навсякъде имаше огромни купчини с ориз, нахут и плодове, както и мраморни купи с кълфи — десерт от захар, манго, лимонов сок, сметана и печен шамфъстък. Оттеглихме се под сянката на набързо разпънатите червени платнища, слугите покриха персийските килими със снежнобели покривки и се нахвърлихме на изисканите ястия. Развяха огромни ветрила пред императорското семейство, вятърът изсуши потта от телата ни и изгони мухите далеч от трапезата.

Докато се хранехме, очите ни се любуваха на красивите танцуващи момичета. Те бяха с прозрачни дрехи, не беше нужно да напрягаш въображението си, за да видиш какво има под тях. Телата им се гънеха като фиданки на вятъра под съпровода на тръби, тъпани и струнни инструменти. Жонгльори и акробати се съревноваваха с тях за вниманието ни.

Щом приключихме с храната, всички вкупом напуснахме площада и се отправихме към реката. Баща ми бе предположил, че игрите на поло ще бъдат еднакво интересни както за знатните гости, така и за простолюдието. Полото беше измислено от конните племена, населяващи равнините на изток от Агра и беше едно от любимите зрелища в империята. Специално за днешните тържества огромното игрище до реката беше почистено и изравнено. В двата му края бяха издигнати врати. Наоколо бяха опънати палатки за съпругите и наложниците на благородниците. Най-голямата палатка беше предназначена за нас. Седнахме на дебелия килим и проследихме подготовката на играчите.

Братята ми вече бяха на игралното поле. Дара и Шах бяха сменили празничните си дрехи с черни туники и тюрбани, а Аурангзеб и Мурад бяха с бели екипи. Баща ми доближи до устните си биволски рог и духна в него. Чу се силен гърлен звук и играчите се строиха от двете страни на игрището. Някои от тях продължаваха да се упражняват с високите, извити в долния край пръти, а конете им, със сресани гриви и сплетени на плитка опашки, нетърпеливо ровеха земята с копита.

Хвърлиха в средата на игрището топка от палисандрово дърво и играта започна. Забравил булката си, Кондамир зарева ведно с тълпата. Мама се опита да привлече вниманието ми, но за пръв път в живота си аз не откликнах на усилията й. Родителите ми вярваха, че Кондамир ще бъде добър съпруг и аз бях сигурна, че ще изпълня съвестно дълга си, но въпреки това се чувствах предадена от тях.

Следях разсеяно мача, защото бях заета да се моля на Аллах Кондамир да се окаже добър и почтен съпруг, но не можех да не забележа, че Аурангзеб е най-добрият играч. Топката винаги се оказваше пред неговия прът. В един момент Дара се оказа между него и вратата. Конят на Аурангзеб връхлетя върху жребеца му. Дара излетя от седлото и Аурангзеб спокойно отбеляза гол. Вдигна ръка да отбележи триумфа си и много от зрителите го приветстваха от сърце. Дара му кимна и закуцука към коня си.

Ислямът забранява алкохола и много правоверни страняха от този порок, но в днешния ден виното се лееше като вода. И аз опитах от сладостта му — единственото приятно изживяване през онзи дълъг следобед. Пихме от украсени със скъпоценни камъни чаши и пихме много. Дори жените, обикновено сковани от многобройни забрани и правила, започнаха постепенно да се отпускат. Кондамир най-после ме забеляза и ми се усмихна. Усмивката му разкри два реда жълти зъби и възпалени венци. Не след дълго тялото ми натежа, главата ми клюмна и умът ми, иначе толкова остър, започна да губи нишката на събитията, но аз продължавах да пия. Бях чувала, че мъжете пият, за да избягат от грижите си. Аз исках да избягам от всичко. Ако виното наистина можеше да ме спаси от Кондамир, бих пила, докато не остане и един грозд в цял Индостан.

Не разбрах кога е свършила играта, но видях, че здрачът вече размива очертанията на речния бряг. Нечии силни ръце ме вдигнаха и ме положиха на палки — малък диван, закрепен на четири здрави подпори с дръжки. Четирима мъже ме понесоха към дома на Кондамир — жалко подобие на палат, на един час път от реката. Бях го виждала отдалече и смътно си спомних, че е изграден от златист камък, заобиколен от палмови дървета.