Джон Шорс - Под мраморното небе

Скоро съдбата ми показа колко е трудно да се грижиш за някого, особено ако този някой си самият ти. Ожениха ме по Ноуруз, точно преди сухия сезон. Дадоха ме на мъж, който щях да презирам с цялото си сърце.

През сухия сезон земята около Агра сякаш умира. Тревата вехне и пожълтява от горещината и сушата. Овцете и кравите не помръдват с дни и животът започва да тече на бавни обороти. Преди обаче да настъпи тягостното лято, милостивият Аллах ни осигурява кратка, но прекрасна пролет. Тогава празнуваме персийската Нова година — Ноуруз.

Обикновено чаках с нетърпение този празник. Той траеше две седмици и се празнуваше от всички в империята, независимо от религията им. Нещо повече, именно тогава организирахме най-големите тържества. Всички излизаха по площадите, радваха се на китайски ракети и си разменяха подаръци. Но тази година радостта ми беше помрачена от предстоящата сватба. Гледах фойерверките и ядях сладкиши, без да усетя нищо, освен горчивината на собствените си мисли.

В деня на сватбата станах рано, въпреки че предпочитах да не напускам постелята. Закусих пъпеш и се изкъпах във вана, ароматизирана с лавандулово и евкалиптово масло. След това слугите втриха в кожата ми парфюм от лотос и изсушиха косата ми на топлината на тлеещо палисандрово дърво. Дадоха ми няколко зърна карамфил и аз ги дъвках и смуках, докато дъхът ми замириса на него. Умели художници се погрижиха за грима ми, натриха устните ми с листо от бетел и ги изрисуваха с кармин. Украсиха ръцете и краката ми със смес от къна, лимонов сок и зехтин. Накрая прикрепиха към косата ми големи диаманти.

Церемонията се състоя на най-големия ограден площад в крепостта. Разстоянието от единия до другия край беше повече от триста крачки, а каменните му стени имаха четирийсет сводести изхода, водещи към пазарите, градините и жилищните сгради. Върху стените се вееха червени знамена.

Бяха поканени стотици гости. Повечето бяха тук още от сутринта, за да заемат по-предни позиции. Придвижихме се бавно и тържествено до площада. От двете ни страни вървяха бойни слонове, покрити с наметала от английско кадифе, китайска коприна или турски плат, тъкан със сърма. Бивниците им бяха обвити в черен плат, така върховете им изглеждаха още по-бели. По ъглите на площада бяха поставени позлатени клетки с леопарди в ленени елеци, избродирани със злато. На вратовете им дрънкаха сребърни вериги.

Бях отрупана със сватбени накити, десетки рубини и смарагди блестяха по ръцете, краката и гърдите ми. Одеждата ми беше истинско произведение на изкуството. Копринената роба беше толкова тънка, че ако не бяха изрисуваните върху нея ириси в индигов цвят, човек можеше и да не я види. Роклята под нея беше тюркоазенозелена. Платът й прилепваше плътно към тялото ми и подчертаваше движението на гърдите. Беше дълга до глезените и с форма на камбана.

Изглеждах великолепно, но сърцето ми страдаше. С Дара често говорехме за дълга ни към империята и ето, сега този дълг заплашваше да ме задуши. Всичките ми мечти за лично щастие изглеждаха далечни и недостижими, сякаш принадлежаха на друго, непознато на мен момиче, което все още отчаяно вярваше, че ще открие любовта.

Мъжът, за когото копнеех, остана в мечтите на онова момиче, а до мен застана ухиленият до уши Кондамир. Тромав и дебел, той едва достигаше до раменете ми и беше два пъти по-възрастен от мен, но притежаваше сребърни мини, беше един от най-богатите търговци в империята и си позволяваше да изразява несъгласие с политиката на императора. Татко се надяваше, че с нашата сватба ще му затвори устата. Освен това искаше да използва търговските му контакти в Персия, да намери сред тях съюзници и да постигне траен мир на север. Само така можеше да оздрави империята отвътре. Кондамир, изглежда, не проявяваше интерес към мен, но бракът ни му даваше възможност да седне по-близо до пауновия трон, а това означаваше повече власт.

По време на церемонията погледът му често спираше върху гърдите ми, които през изминалите няколко месеца бяха пораснали. Този поглед ме плашеше, извърнах се към семейството си, едно стъпало по-надолу по позлатения подиум, и се опитах да не мисля за това, което щеше да се случи по-късно вечерта. Не бях виждала сестрите си от няколко дни и се зарадвах, че са тук. Бяха повити в тънки копринени пелени и две слугини ги носеха на ръце. Баща ми беше с военната си униформа, на кръста му бе запасана древна сабя с дръжка, обсипана с изумруди. Тя се предаваше от император на император от незапомнени времена. Майка ми приличаше на същинска роза. С аленочервена рокля и ефирна зелена роба, тя излъчваше красота и достойнство. Братята ми бяха с тъмносини туники и стояха между мама и татко. Дара изглеждаше тъжен, докато Аурангзеб ми се хилеше злорадо. Шах и Мурад дремеха зад тях.