Джон Шорс - Под мраморното небе

— Живо ли е?

— Да, скъпа. А брат ти спаси теб.

— Но той…

Аурангзеб излезе напред и побърза да ме прекъсне:

— Не се безпокой, друг път ще ми благодариш.

От раната на бузата му се процеждаше кръв.

Разтрих слепоочията си с надежда да изгоня спомените от днешния ден.

— Уморена съм — казах, неспособна да го погледна в очите.

Татко ме целуна и тихо излезе от стаята. Мама и братята ми го последваха. Дара също се обърна, но аз му направих знак да остане. Той затвори вратата и се върна при мен.

— Защо плачеш?

— Защото… Аурангзеб ме видя. — Гласът ми премина от шепот в ридание. — Той искаше да се удавя.

Дара надигна тюрбана си и се почеса по челото.

— Как така е искал се удавиш? Не може да бъде!

— Но е така! Истина е! Беше готов да ме остави да умра.

— Той те спаси, Джаханара. Пръв се качи в лодката, каза…

— Излъгал те е.

Дара отстъпи назад.

— Видях го да те спасява със собствените си очи. Дори си поряза бузата.

— Аз го порязах.

— Трябва ти почивка, Джаханара. — Той тръгна към вратата. — В момента си объркана, но ще си починеш и нещата ще се оправят.

Но аз знаех, че почивката нямаше да ме успокои.

Чувствах се толкова самотна и нещастна, че стените на стаята едва не ме задушиха. И пак потънах в студените води на Джамна.

Казват, че времето лекува всяка рана. Не вярвах на тези приказки, но признавам, че след няколко месеца страхът от Аурангзеб и кошмарите намаляха. Вече можех да го гледам, без да треперя, без да си задавам мъчителния въпрос, защо беше готов да ме остави да се удавя. Ненавиждах го за откраднатото ми детство, защото през онази нощ от дете се превърнах в жена. Всъщност съзнавах, че за мен и братята ми този процес е неизбежен. От синовете и дъщерите на императора се очакваше да пораснат бързо и да поемат своите отговорности, аз просто се опитвах да изкопча още някоя година. Но след предателството на брат ми казах сбогом на детството и приех своя дълг.

През следващите месеци животът ми се промени напълно. Престанах да търся забавления и се заех сериозно с трупане на знания. Прекарвах много време над книгите и усърдно изучавах всичко: от архитектура и танци до политика. Докато повечето момичета на моята възраст се занимаваха с прическите си и се учеха да приготвят екзотични ястия, аз залягах над калиграфията, историята и географията. За мен нямаше маловажни или трудни въпроси, нито усещах отчаяние, когато мама поставеше пред мен цял куп книги. Следвайки съветите й, започнах да се показвам в обществото и да завързвам запознанства с хората от императорския двор. Успехът, казваше тя, може да бъде плод както на личната ти активност, така и на действията на твоите приятели. Бях го чувала много пъти, но едва сега се заслушах в думите й.

През следващата година се запознах с много хора. Дали беше състезание по поло или лов, аз бях там и разговарях с по-дребните земевладелци и търговци от името на баща ми. Мисиите ми невинаги бяха успешни. Някои от мъжете предпочитаха да зяпат тялото ми, отколкото да водят сериозен разговор с мен. Отначало се смущавах, но с времето разбрах, че похотта е една от най-големите им слабости. По мое настояване мама ме въведе в тайните на двата пола. Разказа ми за мъжкото тяло, за неговите нужди и най-важното, за неговите щения.

Ужасно се срамувах, когато трябваше да се упражнявам да флиртувам с Низам и едновременно с това да измъкна нужна на баща ми информация. Веднъж мама го облече като благородник и ме накара да му сервирам вино. Трябваше да го накарам да сподели важна задкулисна тайна, докато си бъбрехме безгрижно. Низам се опитваше да играе добре ролята си, но грешките ми го разсмиваха. С течение на времето ми се смееше все по-рядко. Аз го водех ловко към признания и задавах въпроси, на които не можеше да не отговори, независимо че беше твърдо решен да не навлиза в сериозни теми.

Добила самочувствие, скоро бях готова да изпробвам уменията си с мъжете, за които мама твърдеше, че ме харесват. Заради младостта и пола ми повечето от тях мислеха, че не съм по-опасна от беззъба кобра. Преструвах се на свенлива, а те се правеха на рицари, споделяха тайни, без дори да се усетят. Баща ми имаше пълната власт над всеки един от тях, но изглежда, предпочиташе да ги гощава с мед и масло, вместо да им покаже юмрука си. И аз ги ухажвах.

Той следеше внимателно напредъка ми. Индостан процъфтяваше благодарение на неговото управление, но този разцвет се дължеше отчасти и на майка ми. Тя ненавиждаше войната и с влиянието си върху императора предотврати загубата на много злато и хора, като го накара да спре военните действия за разширяване на земите ни с традиционните ни врагове, персийците. Вместо това укрепихме границите на империята, построихме пътища и мостове, забогатяхме чрез търговия. Много от мъжете искаха война, но тогава влизах в действие аз. Често бях изпращана да си побъбря с тях, да погаля самочувствието им или това на техните съпруги.