Джон Шорс - Под мраморното небе

Докато си пробивахме път през тълпата, аз се обърнах и забелязах Низам. Следваше ни по петите, за миг се скри зад някакви сергии, после го мярнах зад една камила. За мен беше загадка как един роб без майка и баща, без надежда за бъдещето, може да е толкова лоялен към господарите си. Сигурно добротата на мама някак бе запълнила празнината в сърцето му.

Минахме през сергиите с плодове и зеленчуци. Жените крепяха върху главите си плата с пъпеши, грозде, чили и бадеми. Навсякъде се водеха пазарлъци, купувачите отминаваха, а по-младите търговци хукваха след тях с нови, по-изгодни предложения.

Прекосихме пазара и се спуснахме по спираловидната стълба. На каменистата алея настигнахме един йезуитски свещеник. Кадифената му роба смърдеше на развалено овнешко.

Дадохме монета на един сляп просяк и се отдръпнахме, за да пропуснем малка процесия, която отнасяше мъртъв индус към мястото за изгаряне.

Краката ни скоро стъпиха на широката, покрита с камъни рампа на изхода на крепостта. Под рампата имаше ров, пълен с вода. Той ограждаше цялата крепост, беше по-широк от самата улица и много дълбок. Извън Червената крепост хаосът беше още по-голям. Реката не беше далече, но беше трудно да се доберем до нея сред гъмжилото от хора от всякаква раса и толкова много нюанси в цвета на кожата, колкото са монетите в джоба на търговеца. Срещу мен вървяха лица с безброй комбинации от очи, носове, устни и цветове. По тях можеше да се проследи историята на империята, нашествията на гърци, арийци, хуни, афганци, монголи, персийци и турци.

Животните създаваха допълнително безредие. Кравите са свещени животни за индусите и бяха оставени да се разхождат свободно из улиците на Агра. Вървяха или се излежаваха на най-неподходящи места. Из боклуците се ровеха гарвани и плъхове. Слугите ги пъдеха от пътя на господарите. Те пък водеха други домашни животни на каишка — пауни, маймуни и леопарди.

По улиците на Агра можеха да се видят и най-различни одежди. В зависимост от вярата и националната си принадлежност мъжете носеха препаски през слабините си, униформи или туники. Богаташите бяха облечени с най-ярки и фини платове, а фермерите и работниците често бяха без ризи. Жените рядко се появяваха на публични места, но тук-там из пазара можеха да се видят женски групи. Както и при мъжете, колкото по-бедна беше жената, толкова по-тъмно и незабележимо беше сарито или робата й.

Брегът на Джамна беше опасан с пясъчни диги и ние се спуснахме по една от тях, сякаш беше стена на някоя египетска пирамида. Бях чела за тях наскоро и си ги представях точно по този начин. Брегът беше задръстен от стада с говеда и рибарски лодки. Носовете на повечето от тях бяха украсени с издялани в дървото змии, слонове, тигри и маймуни. Но самата река излъчваше мир и спокойствие. Около скалите водата беше пълна с жени, които перяха дрехите си и удряха големите парчета плат в камъните. Наоколо се мотаеше цяла тълпа деца. Някои помагаха в прането, други играеха на воля. Повечето бяха по-малки от нас, но вече работеха на полето или правеха хляб за Червената крепост.

Ладли влезе първа във водата, без да сваля сарито си. Тялото й вече беше оформено и аз гледах със завист как се люлееха гърдите й. Моите бяха все още плоски като паници и това ме притесняваше. Нагазих в реката напълно облечена и я последвах, докато водата се покачи до ребрата ми.

Внезапно в крака ми се забиха остри нокти и аз писнах, убедена, че ме напада крокодил. Писъците ми още отекваха, когато Дара изплува на повърхността. Ухили се и попита невинно:

— Какво става, сестричке? Да не настъпи нещо?

Знаех, че ще ми се карат, ако играя с момче, но без да му мисля, се гмурнах след него и го изненадах. Сграбчих го, двамата се потопихме под водата и вплетохме телата си като водни змии. Държах го здраво и той успя да се откопчи едва когато достигнахме дълбоката до колене тиня. Добре, че отворих очи навреме и видях, че устата му е пълна с кална вода. Засмях се, а Ладли доплува до нас и се присъедини към играта ми. Забелязах, че Дара не откъсва поглед от нея.

— Знаеш ли, че Дара е хлътнал по теб? — засмях се.

Брат ми винаги знаеше какво да отговори, но този път направо си глътна езика.

— Аз… — започна, но смехът ни го прекъсна. Той хвърли шепа тиня по нас и тя залепна за гърбовете ни. После заплува към брега.

— От него ще стане чудесен император — отбеляза Ладли на хинди. — Точно като баща ти.

— Твоето присъствие радва очите му, Ладли.