Джон Шорс - Под мраморното небе

Слугите запалиха факли около носилката ми. Кондамир яздеше сив кон на черни петна. Когато погледите ни се срещнаха, той се ухили похотливо, извади от торбата на седлото си парче месо и го налапа. Изпъшках и започнах да свалям цветята и диамантите от косите си. Светът пред мен се въртеше бясно, усетих, че ми прилошава, и затворих очи. Отворих ги едва когато ме внесоха в къщата. Поеха по дълъг, осветен от свещи коридор, после отвориха някаква врата и ме положиха на мек персийски килим. Измърморих някакви благодарности и се огледах. От всяка стена стърчаха рога на различни животни. Мислите ми пълзяха като голи охлюви, но някак успях да съобразя с размътения си мозък, че съпругът ми е ловец.

След малко той влезе в стаята. Беше пиян и едва се добра до килима. Престорих се на заспала. Помислих си, че може и да ме забрави, но скоро усетих ръцете му върху дрехите си. Пръстите му алчно заровиха из гънките на робата ми и с едно движение разпраха скъпия плат. Дръпна ги с такава сила, че се претърколих в ъгъла. Ужасена, продължих да се правя на заспала с наивната надежда, че той ще загуби интерес.

Тогава усетих дъха му над голите си гърди и разбрах, че няма да ми се размине. Той захапа стръвно зърното ми и аз усетих, че ми се повдига. Мърморейки си под носа, Кондамир се нахвърли върху мен, сякаш беше изгладняло прасенце, а аз — свинята майка. Въпреки че бях отвратена, зърната ми се втвърдиха и това го възбуди още повече. Той лижеше и хапеше плътта ми, а аз се извивах под гнусните му зъби, ужасена от грубостта му. Груби бяха и пръстите му, деряха безмилостно кожата ми и болезнено ровеха из най-тайните кътчета на тялото ми.

Чух го да плюе, после усетих влага между краката си. Миг след това ме притисна с огромното си тяло, дъхът му замърси дробовете ми, коремът му изшляпа по моя. Разтърси ме остра болка, когато проникна в мен. Но той не ми обърна внимание. Без да го е грижа, се придвижи по-навътре в мен и започна да рие в утробата ми. Вече не можех да се преструвам на заспала, отворих очи и извиках. Надявах се болката ми да го спре, но виковете ми сякаш го разпалиха допълнително. Тласъците му станаха още по-яростни, ръцете му ме притиснаха към килима с такава сила, че едва дишах.

Имах чувството, че се разпадам на парчета. Мама ме беше предупредила за болката, но това беше просто нечовешко. Заплаках с глас. Сълзите ми сякаш му харесаха и той прокара език по врата ми. Отвратена, аз се опитах да се освободя от хватката му. Не знаех нищо за физическата любов, но бях сигурна, че това, което ставаше, няма нищо общо с нея. Бях чула жените да говорят с удоволствие за това, знаех, че мама дори му се наслаждава, а аз лежах отчаяно под туловището му, хапех устните си до кръв и ридаех, докато съпругът ми разтърсваше вътрешностите ми.

Вече мислех, че няма да оцелея, когато той изведнъж зави като ранен глиган. Усетих, че нещото в мен нараства още повече и влиза по-надълбоко. Кондамир се затресе в конвулсии, после се свлече върху мен като торба с ориз. Зловонието му ме заля, но не смеех да помръдна. В стаята се възцари пълна тишина. Макар че стените все още се люлееха пред очите ми, аз благодарих на Аллах за изпитото вино. Без него страданието ми щеше да бъде още по-голямо.

Кондамир скоро захърка. Напънах се и успях да го избутам от себе си. Свих се в ъгъла и зароних горчиви сълзи. Видях кръвта между краката си и разраненото си зърно и заплаках още по-горко. Плачех за себе си и за любовта, която нямаше никога да открия.

Нощта остаря, а с нея и аз.

Първите дни с Кондамир бяха истински кошмар. Не отстъпвах от дълга си и направих всичко възможно да забравя спомена от първата ни нощ. Продължих напред, както би искала мама. Реших, че за всичко е виновно изпитото вино, че не ме е наранил нарочно й трябва да направя всичко, за да ощастливя съпруга си занапред. Много скоро разбрах, че въобще не го е грижа за мен. Сякаш не съществувах, обръщаше ми внимание, колкото и на комара в ъгъла на стаята. Полагах големи усилия, но всичко беше напразно. Пренебрежението му ме обиждаше, бях свикнала да се отнасят към мен с нужното уважение и внимание. Дори баща ми, най-важният човек в империята, се вслушваше в съветите ми, но глупакът Кондамир продължаваше да си мисли, че се е оженил за безмозъчна камила.

Постепенно ми стана ясно, че ме е взел с единствената надежда да му родя син. Въпреки репутацията му на оса, пиеща нектар от много цветя, той никога не бе изпитвал насладата на бащинството. Защо си въобразяваше, че ще успея там, където десетки други се бяха провалили, си остана загадка за мен. А и честно казано, въпреки че желаех от все сърце деца, не можех да си го представя като техен баща. Не исках семето му да пусне корени в мен, тъй като след първата нощ последваха още много кошмарни нощи. Кондамир се връщаше пиян, използваше ме грубо и загубил съзнание, заспиваше отгоре ми.