Стефан Дичев - Пътят към София

- Отнесете и този! - посочи той на задрямалите санитари седмия тифозен и щеше да пристъпи към друг ранен, ако едно ново обстоятелство не го накара да прекъсне заниманието си и бързо да се запъти към главния вход на джамията.

Оттам бяха влезли две жени - две дами. Той веднага ги позна въпреки далечината и слънчевата светлина, която на порои се промушваше през малките прозорчета под куполите, трептеше и преграждаше погледа.

Позна ги и Сен Клер, но не последва младия доктор, а се спря на пътечката, свали цилиндъра си и почтително зачака.

По-ниската от влезлите, виконтеса Емили Стренгфорд, председателка на английската санитарна мисия, беше пребрадена с бяла кърпа като милосърдна сестра и на тая кърпа вместо червен кръст имаше извезан червен полумесец - една подробност, както казваше тя, която вместо да дразни, успокоява нещастните ранени. Другата дама беше мисис Маргарет Джаксън. С нея Климент се бе запознал вчера при пристигането, й.

Странно, дори някак неестествено беше присъствието на тия жени сред стотиците обезобразени, сакати, умиращи войници. Те и двете принадлежаха на друг един свит и колкото и да полагаха усилия - леди Емили с възхитителна християнска самоотверженост, а Маргарет със спортсменската упоритост на модерна млада жена, - те едва можеха да прикрият отвращението си. Всяка от тях може би щеше да побегне вън, на чист въздух, ако предварително не се бяха обвързали от толкова много условности и ако сложното развитие на войната не бе впрегнало милосърдието на едната и любопитството на другата в собствената си колесница.

Посещението на леди Емили бе очаквано от Климент; то не изненада и Сен Клер. Усърдна в своя дълг, такъв какъвто го разбираше, англичанката извършваше всекидневната си инспекция на покровителствуваните от нея болници. Освен това тя развеждаше днес Маргарет Джаксън, с цел да й покаже "до дъно трагедията", сиреч да наведе кореспонденциите й в посока, полезна за каузата, на която сама служеше.

Когато малко смутеният Климент извести виконтесата за тревожното си откритие, дългото й безкръвно лице съвсем побледня, тя извика "О-о!"... но го извика сдържано, тихо, както прилича на дама от нейния ранг, после в очите й, тъмно гълъбови и малко изпъкнали, страхът постепенно загасна.

- Отива от лошо към по-лошо! - рече тя на английски, щом се овладя. - Ние сме безпомощни, моя мила!.. Какво предлагате, докторе? - продължи Стренгфорд вече по французки и затова неохотно.

- При дадените обстоятелства вие благоволихте да го кажете... Безпомощни сме, милостива леди.

"Милостива леди" наричаха Емили Стренгфорд всички българи, откак след миналогодишното въстание тя дойде с болницата си да лекува жертвите на мюсюлманския фанатизъм. Нейните усилия бяха капка в пустинята, но за тях се говореше с благодарност между българите из цялата страна. И ето, щом избухна войната, тя пак се завърна тук - този път в помощ на ранените турци, сякаш за да покаже, че не прави разлика между християни и мюсюлмани. "За мене няма господари и поробени, има само страдащи" беше нейният милосърден девиз. И тя не щадеше сили, не щадеше средства да лекува страданията.

- Не, ние не скръстваме ръце, милостива леди! - побърза да прибави Климент, щом видя, че малката й остра брадичка се сви. - Позволете ми да кажа... - С умели изрази той нахвърли мерките, които смяташе да предложи на доктор Грин и на Исмаил бей. Тя слушаше мълчаливо, без да трепне; беше много по-ниска от него, а нему се струваше, че го слуша някак отвисоко, пренебрежително, както подобава на положението й. Това го смути. Той се ядоса на своето смущение и гласът му стана остър и настойчив.

- Добре - кимна тя и неволно задържа поглед на меките му кестеняви мустаци.

Тоя лекар, българин, й бе препоръчан от вдовицата Филаретова, негова сънародница, в чиято къща леди Емили живееше, откак дойде в София. Тя изиска от Джани бей да го мобилизира; и ето, месеци вече откак го виждаше всеки ден, знаеше работливостта, възпитанието му, но сега внезапно откриваше в думите му неподозирана дързост. Не намеква ли той, че някой (кой някой? Уважаемият доктор Грин или доктор Исмаил бей?) не е проявил достатъчно усърдие и предвидливост? Всичко, за което българинът говореше, беше вярно, ала Емили Стренгфорд продължаваше да го гледа, смътно изненадана от гласа му.

- Благодаря - каза тя сдържано и веднага се запъти към майора, който вече й се кланяше. - Хело, Джордж - кимна му тя.

- Как сте, леди Емили? Радвам се да ви видя тук, госпожо Джаксън!